Според малкия Казик неговият дядо имал най-хубавия занаят на земята – бил един от тръбачите, които всяка заран и всяка вечер свирят хейнау от най-високата кула на краковската Мариацка катедрала. Понякога се случвало неговият дядо да поема нощна стража, за да пази града от безпощадните татарски орди, които бродели навремето из полските земи. Казик мечтаел, когато порасне, да стане тръбач като дядо си.
Една сутрин по зазоряване Казик внезапно се събудил. Чувал как хейнау безспир звучи отново и отново. Отначало малчуганът бил толкова сънен, че не можел да разбере какво става. После се сетил, че тази нощ неговият дядо е на пост – значи известява Краков за вражеско нападение.
Внезапно, насред мелодията, сигналът прекъснал. Без да се бави, Казик скочил от леглото, навлякъл нещо и изскочил на улицата. Хукнал напред, свил вдясно, после вляво, префучал през площада към катедралата и се втурнал нагоре към върха на Мариацката кула – вземал по две стъпала наведнъж. Влязъл в наблюдателницата и заварил своя дядо мъртъв на пода, пронизан в гърлото със стрела.
През амбразурата на кулата Казик видял как грамадна орда препуска през утринната мъгла към града. „Сигурно са татарите – досетил се той, нали толкова бил слушал за тях.“ В този миг му хрумнало нещо. Казик вдигнал тръбата на дядо си и я допрял до устни. Звънко и тревожно хейнау екнал отново над града. Малчуганът свирел ли свирел сигнала за тревога! Когато най-сетне спрял от изтощение, видял как от всички страни хората се стичат да защитават крепостта. Татарите обсипвали Краков с купища стрели – сякаш ято след ято скорци нападали града. Но и защитниците стреляли по татарите. Други смели краковчани посичали с меч всеки враг, изкачил стената догоре.
Казик се отпуснал на пода до дядо си. За пръв път по бузите му се затъркаляли сълзи.
Миг по-късно белокос свещеник влязъл в наблюдателницата. Погледнал мъртвия на пода, погледнал малкия Казик и разбрал всичко.
– Добре се справи, синко! – промълвил той. – Днес градът ще удържи атаката благодарение на теб и твоя дядо, който навреме е видял татарите и веднага е засвирил хейнау. А ти, когато пораснеш, също като него ще станеш един от краковските тръбачи.
Оттогава до ден днешен на всеки кръгъл час от Мариацката кула в Краков един тромпетист изсвирва хейнау във всяка от четирите посоки на света. И всеки път той прекъсва внезапно сигнала точно на нотата, която дядото на Казик е изсвирил за последен път в живота си.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската легенда „The Trumpeter of Krakow“ из „The glass mountain: tales from Poland“, 2014г. преразказани от David Walser; КОРИЦА: Jan Pieńkowski (1936-2022); ПРЕРАЗКАЗ & АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
