Имало едно време един много беден селянин и жена му, които цял живот все броели залъците си. Веднъж беднотията така ги налегнала, че се наложило да продадат единствената си крава. Човекът вързал едно въже за рогата на добичето и го повел към града. По пътя срещнал друг селянин, който водел коня си за продан. Разприказвали се двамата и като се разбрало кой по каква работа е тръгнал, онзи с коня предложил:
– Хайде да си разменим животинките. Ти ще вземеш коня ми, аз – кравата.
Беднякът се съгласил, взел коня и продължил към пазара. Скоро срещнал друг селянин, който водел на пазара свиня и двамата се разговорили. Щом свинарят научил накъде е тръгнал спътникът му с коня, предложил:
– Става ли да се спогодим с тебе? Ще ти дам тая дебела свиня, пък в замяна ти ще ми дадеш твоя слаб и сляп кон. Свинята ще ти роди малки, продадеш ли ги, ще станеш богат.
Без да се замисля, селянинът приел новото предложение.
Както крачел напред, срещнал четвърти селянин, който водел една овца, заприказвали се и овчарят предложил:
– По-добре ми дай тая свиня, пък вземи моята овчица. Ще пукнеш от глад, докато чакаш да откърми прасенцата, че да стават за продан. Моята овца ще ти даде вълна веднага.
Селянинът и с това се съгласил. Скоро срещнал един човек, който носел гъска.
– Ако смениш овцата си за моята гъска, ще получиш трийсет яйца, ще ти измъти патенца и беднотията ще спре да те мъчи. Какво може да получиш от една овца?
Тези думи се сторили разумни на селянина и разменил овцата си за патката. Скоро го застигнал още един селянин, който носел петел на пазара.
– Давам ти моя петел за твоята гъска. С тоя петел няма да имаш нужда от часовник, пък и денем ще те разведрява. Гъската не може да стори това.
Взел селянинът петела и го понесъл към пазара. По това време денят вече бил напреднал. Човекът бил гладен и се отбил в един хан. Похапнал, но понеже нямал пари, дал петелът на гостилничаря да покрие сметката си.
На връщане към дома беднякът срещнал един богат земевладелец. Двамата се разговорили и беднякът му разказал за търговията, която извъртял – как разменил кравата за кон, конят за свиня, свинята за овца, овцата за гъска, гъската за петел, с който си платил обяда. Земевладелецът избухнал в смях:
– Ама и търговец се извъди! Какво ще каже жена ти, като научи?
– О, тя ще е съгласна. Мисли, че съм прав и досега ни веднъж не сме се карали.
– Ще ми се да видя това – засмял се господарят. – Не вярвам да има по света жена, която да не пребие мъжа си от бой, за такава лоша търговия. Ще дойда с теб да видя.
Двамата продължили по пътя заедно. Щом пристигнали до бедняшката къщурка, господарят останал отвън да чуе как ще вдигне врява жената. Селянинът влязъл и разказал на съпругата си за замените, след които не им останало нищо. Жената отвърнала спокойно:
– Щом си се върнал жив и здрав, все нещо добро ще излезе от нашата загуба. Ако никой не се реши да търгува, няма да има търговия в целия свят.
При тези думи господарят подхвърлил една кесия жълтици на съпрузите и рекъл:
– Това ви е наградата задето не се карате.
Дали ще се намерят повече жени като тази!
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската народна приказка „Are there such women?“ из „Good sense and good fortune and other Polish folk tales“,1970 – подбрани и преведени от Lucia Merecka Borske (Lucia Merecka Szczepanowicz) от „Klechdy polskie“ от Stanisław Dzkowski;; ИЛЮСТРАЦЯ: Erica Gorecka-Egan; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
