Имало едно време в Северна Бирма град с два манастира – единият в южните покрайнини, а другият в северните. Нашир и длъж се носела тяхната слава. И двата били пълни с монаси и послушници, и в двата се стичали множество вярващи да се помолят и донесат милостиня. Ала техните игумени люто си съперничели, макар и двамата да били мъдри, начетени и благочестиви. Причината за това била вярата на северния саядо, че полза от астрология няма и тя е измамна.
Веднъж великият мин на страната поканил двамата саядо на важна церемония в Ава – столицата на царството. Южният игумен се допитал до звездите и обявил, че ще потеглят на следващия ден, защото, според звездите, било най-подходящо. Щом научил новината, другият игумен изсумтял презрително. От астролозите бил чул, че по-следващия ден ще е забележително злокобен и точно затова определил да потеглят тогава.
Монасите от южния манастир избрали бяла лодка – цвят, който се счита, че носи късмет – и потеглили със своя саядо към Ава. Денят минал без нищо да се случи и привечер те спрели да пренощуват в едно село.
Жителите ги посрещнали с радост и скоро селският старейшина пристигнал да ги поздрави и поднесе своите почитания. Накрая човекът помолил игумена:
– Ваше Преподобие, заварвате селцето ни в трудно положение. Утре в чест на сина ми ще се проведе будистка церемония, но игуменът на нашия манастир е тежко болен и не може да я води. Най-смирено Ви моля да забавите тръгването си утре до обяд. Ава, Златния град, е само на три часа път от тук и ще пристигнете съвсем навреме.
Игуменът приел и пренощувал със свитата си в селото.
На сутринта, точно когато започвала церемонията, северният игумен потеглил със свитата си от манастира. Въпреки злата поличба, той наредил да боядисат лодката им в черно. Северният саядо не вярвал ни в суеверия, ни в силата на звездите и без свян им се подигравал.
По реката духал силен вятър и черната лодка се понесла като стрела по водите на Иравади. Скоро подминали селцето, където бялата лодка още стояла закотвена – мернали набързо и делегацията от южния манастир. Подир час спокойно плаване ги връхлетяла бедата – черната като катран лодка се блъснала в подводни скали и се разбила на парчета. За късмет никой не пострадал и скоро всички се събрали на брега на реката. Изтощените и треперещи от студ монаси хвърляли скришом обвинителни погледи на своя саядо, задето ги изложил на смъртна опасност. Заради подигравките му към звездите едва не платили с живота си.
Северният саядо стоял на брега и гледал нагоре по течението с натежало от вина сърце. Скоро се показала лодката на южния манастир. Носела се бързо-бързо, всъщност твърде бързо! И тя налетяла на подводните скали, и тя се разбила на късове. За късмет всички на борда оцелели и скоро южните монаси застанали на брега до братята си от северния манастир.
Северният саядо постоял още малко безмълвно, после леко се усмихнал и казал на своя събрат игумен:
– Правихме, струвахме и пак ще се представим заедно пред великия мин – мокри и изпокаляни като плъхове.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По бирманската приказка „On the rationality of astrologys“ из „The long path to wisdom – tales from Burma (Дългият път към мъдростта – приказки от Бирма/ Мианмар)“, 2017 – Jan Philipp Sendker; КОРИЦА: See India. Darjeeling ‘At a lama dance’, 1934g. – Vic Veevers; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова © prikazki.eu 2025г.;
