Веднъж един стопанин решил да даде всеобщо угощение и според обичая поканил хората от цялата околност да му помогнат в строежа на лека бамбукова сграда, в която да се поднесе милостинята за монасите. В отговор на поканата хората се стекли да помагат с радост и ентусиазъм.
Встрани от суетнята стоял един планинец и тъжно наблюдавал как другите работят. Стопанинът го забелязал, отишъл при него и попитал:
– Човече, какво те тормози? Да не ти е лошо или пък си болен?
– Господине – отвърнал планинецът с печален глас, – така ми се ще да помагам с останалите! И аз искам да поработя достойно и после да участвам в угощението. Но за мое най-голямо съжаление, не мога. Как се работи на празен стомах?
Щом чул това, домакинът хукнал към кухнята, напълнил купа ориз, купа зеленчукова супа и чиния пържено пиле и ги занесъл на планинеца. После продължил строежа с останалите.
Не щеш ли, скоро погледът му пак попаднал на планинеца и стопанинът с учудване видял, че човекът пак стои и наблюдава веселите работници със същото унило изражение на лицето. Загрижен, домакинът пак отишъл при него и го попитал какво му е:
– Господине – отвърнал планинеца с печален глас, – искам да работя с останалите и после да участвам в угощението. Но за мое най-голямо съжаление, не мога. Как се работи на пълен стомах?
КРЕДИТ: По бирманската будистка приказка „The Hungry Man from the Hills“ из „Burmese Monk’s tales (Приказки на бирманския монах)“, 1966 г. – събрани, преведени и представени от Maung Htin Aung (1903-1978г.); КОРИЦА: „Монаси“, 1998г. – Min Wae Aung; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова © prikazki.eu 2025г.;
