Качил се един пан на файтона си и поел на дълъг път. Возел го Иван, неговият кочияш. Часове наред пътували в мълчание и на господаря му доскучало. А-ха да каже нещо и пред колата изскочил едър заек. Затова отворил дума за зайци:
– И в моята гора имам зайци, ама не дребосъци като тоя, дето изскочи, бая по-големи. Донесох ги от чужбина за разплод. Веднъж излязох с дузина гончии на лов. Те напъждат зайците към мен, пък аз – бум, бум, бум! Утрепах поне трийсетина. Единият – едър като овен! Одрах го, а сланинката му има-няма десет кила. Ей такива зайци имам…
Слушал кочияшът, слушал, па пришпорил коня:
– Дий, Дорчо, дий, по-скоро да минем по моста, дето пропада, щом по него мине лъжец.
Чул го панът и казал:
– Иване, разбра ли ти какви зайци се въдят по белия свят? Е, на моя сланинката нямаше десет кила, ама все пет кила имаше.
– Е, то се знае, заекът си е заек – съгласил се Иван.
Продължили нататък и панът пак се обадил:
– Иване, скоро ли ще стигнем моста, за който говореше?
– Скоро, господине, скоро – рекъл Иван.
– Ама да знаеш – продължил панът, – май сланинката на моя заек нямаше и пет кила, кило-две, не повече.
– Е – измърморил коларят, – щом казваш, така да е.
Продължили още малко, а панът място не може да си намери:
– Скоро ли ще стигнем моста, Иване?
– Скоро, господине, скоро, щом се спуснем в долчинката.
– Хмм – промърморил панът, – то като се замисля, моят заек май хич нямаше сланина, каква сланина да има един заек.
– Много ясно – съгласил се Иван, – заекът си е заек.
Прекосили долчинката и панът попитал отново:
– Къде е мостът, Иване?
– Че то, господине – отвърнал Иван, – стопи се баш като заешката сланинка, за която разправяхте.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „Заячье сало (украинская сказка)“; КОРИЦА: Вікторія Пальчун; ПРЕВОД: П.Петков © prikazki.eu 2026г.;
