Имало едно време в северна Бирма планинско градче със съмнителна слава. Жителите му били толкова набожни, че настоявали службите да са необичайно дълги и изисквали монасите да проповядват с часове!
Не било лесно на светите служители, защото хората отказвали да дават милостиня и храна на тези, които не оправдаят очакванията им. Накрая много от монасите напуснали – от безкрайните молитви здравето им се влошило и те си тръгнали, уплашени за живота си. Скоро манастирът в „градчето на безкрайните молитви“ опустял напълно.
Накрая, за радост на жителите, дошъл един монах. Той бил нисък здравеняк и както скоро щели да открият, ядял за петима. В своя защита новодошлият изтъкнал:
– Ако искате да слушате моите молитви, трябва да съм силен, а за да съм силен, ми трябва подкрепление!
Новият монах изглеждал много начетен, отдаден и учен, затова му дали всичко, което поискал, и зачакали с нетърпение първата молитва, насрочена за първия ден по новолуние. И понеже нямало никой друг за почетния пост, обявили го и за саядо.
Дошъл уреченият ден и по обяд цялото градче се стекло в манастира, дошли дори и децата. Игуменът вдигнал ръце и подкарал молитвите. Минал час, но хората седели тихи като мишки и слушали внимателно. Минал още час – дори децата не шуквали. След четири часа по-малките взели да се прозяват и на петия час жените лека-полека се измъкнали – отвели със себе си и децата. Монахът безспир редял молитва подир молитва. След още няколко часа един подир друг се изхлузили и мъжете.
По първи петли само старейшината стоял пред игумена, на който, изглежда, и през ум не му минавало скоро да свършва. Старият човек едва стоял на краката си от умора. С надежда да се спаси от мъчението, пробвал да се примъкне към вратата, но за свой ужас видял, че монахът го следва стъпка по стъпка. Тогава старецът се надигнал и хукнал презглава по коридора, но за беда не забелязал кладенеца и тупнал вътре.
Добре, че не било дълбоко и човекът почти не пострадал, но се оказал заклещен като в капан на дъното. Над него игуменът продължавал безкрайната литания. След час състраданието надделяло и монахът попитал стареца в кладенеца:
– Да продължа ли, докато слънцето се вдигне, или засега стига?
Премръзналият в студената вода нещастник със сетни сили въздъхнал:
– Стига, Ваша чест, стига. Вярвайте, от днес нататък няма да измъчваме с дълги церемонии нашите монаси.
КРЕДИТ: По бирманската народна приказка „The village of endless sermons“ из „The long path to wisdom – tales from Burma (Дългият път към мъдростта – приказки от Бирма/Мианмар)“, 2017 – Jan Philipp Sendker; КОРИЦА: ; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова © prikazki.eu 2025г.;
