Мързеланата

Имало едно време една майка с едничка дъщеря на име Кашя. Девойката била здрава и хубава, ама невиждано мързелива. Всичките си двайсет години изкарала край печката – ту хапвала, ту дремела. Не щяла ни да се мие, ни да среши косите си и хората взели да ѝ викат Мърлявата Кашя. Горката ѝ майка сам-сама да шетала у дома, защото Кашя ни миела, ни метяла пода, ни дояла кравата. Майка ѝ често я гълчала с думите:
– По-добре се научи на работа, защото ни един войвода няма да те вземе за жена. Ще те поиска някой селски бедняк и на бърза ръка ще те вкара в пътя, без да ти слуша извиненията, че ръцете ти били мръсни.

Кашя я мързяло дори да отговори – обръщала се настрани и продължавала да дреме. Всичките моми на нейните години в селото отдавна били омъжени, а тя стояла сама, защото на ергените и през ум не им минавало да вземат мърла, която не умее ни да готви, ни да пере.

В гората до селото живеел млад лесничей, който много се харесал на Мърлявата Кашя. Една лунна вечер тя се увила с бял чаршаф като Смъртта и отишла до къщурката на лесничея. Потропала на прозореца и извикала:
– Спиш ли?
– Не – чуло се отвътре.
– Господ Исуса Христа и Света Ана те предопределиха да вземеш Кашя за жена. Непременно трябва да се ожениш за нея – рекла хитрушата и се скрила в сенките.

Лесничеят не могъл да заспи до сутринта. Станал в ранни зори и отишъл в къщата на Кашя. Заварил я както винаги изтегната до печката, но този път била измита и сресана. Тя го погледнала настоятелно. Той видял колко е хубава, но си тръгнал, без дума да обели.

На следващата нощ длъгнестото бяло привидение дошло отново до прозорчето на лесничея и извикало:
– Спиш ли?
– Не – за втори път се чул същият отговор.
– Господ Исуса Христа и Света Ана те предопределиха да се ожениш за Мърлявата Кашя. Непременно трябва да я вземеш, иначе ще ти откъсна главата.
Лесничеят скочил уплашен при мисълта, че трябва да се ожени за мърла, която по цял ден дреме до печката. Привечер той отишъл при Кашя и я заварил още по накипрена и нагласена. Но наоколо имало много хора и той не могъл да поговори с нея. Тръгнал си, без да ѝ поиска ръката.

На третата нощ бялото привидение пак потропало на прозорчето и попитало лесничея:
– Спиш ли?
– Не – чул се пак същият отговор.
– Господ Исуса Христа и Света Ана те предопределиха да вземеш Мърлявата Кашя за жена. Трябва непременно да се ожениш за нея или ще ти откъсна главата. Предупреждавам те за трети и последен път.

Скочил дърварят от леглото, втурнал се навън, но наоколо не видял никой. Щом пукнала зората, той забързал към къщата на Кашя. Тя седяла на прага хубава като зората, тъй накипрена и нагласена – не можеш да я познаеш. Без да се мае, момъкът отишъл при майка ѝ и поискал ръката на момичето. Жената с радост се съгласила, но помолила своя бъдещ зет да не бие никога Кашя. Той обещал и скоро двамата с Кашя се венчали и заживели в своето стопанство.

Като лесничей всяка сутрин младоженецът трябвало да обикаля гората. Станал първия ден, а съпругата му още спяла. Преди да тръгне за гората, се наложило сам да се погрижи за двете им крави, които жално мучали от глад. Когато се върнал, ни гюмовете били лъснати, ни закуската готова. Жена му, чорлава и неумита, се излежавала край печката.

Без да се оплаква, лесничеят започнал сам да се грижи за стопанството. Готвел, миел, перял и шетал докато капне от умора. Накрая разменил своя пост с друг, отдалечен на пет мили. Надявал се, че Мърлявата Кашя ще се промени, щом попадне сред непознати. Ала тя продължила по старому.

Зачудил се лесничеят как да я излекува. Имал една стара ловджийска чанта, която висяла над леглото. Един ден, преди да тръгне за обиколката в гората, той заповядал на торбата да направи закуската, да изчисти къщата и да ошета.
– Освен това – завършил той, – ако не свършиш нищо, такъв пердах ще ти дръпна, че ще ме помниш задълго.

Мърлявата Кашя слушала внимателно, без да обели и дума. Цял ден гледала торбата – да види кога ще слезе от закачалката и ще се залови за работа – ала ни торбата помръднала от стената, ни Кашя от кревата.

Когато лесничеят се върнал и видял, че нищичко не е свършено, рекъл на торбата:
– Сутринта те предупредих и сега ще има съд за тебе с дъбова тояга за свидетел.
После се обърнал към Кашя и рекъл:
– Метни на гръб непослушната торба. Така ще я ступам, че следващия път ще ме слуша.
Кашя се засмяла и преметнала торбата. Лесничеят грабнал една дъбова тояга и запухал по торбата на Кашината гърбина.

Кашя викала и крякала, но лесничеят не спрял, докато не отсъдил, че наказанието е достатъчно.

На сутринта, преди да излезе от стаята, лесничеят пак рекъл на торбата:
– Гледай да сготвиш, да изчистиш къщата и да ошеташ. Иначе ще има нова присъда.

Щом излязъл от вратата, Кашя скочила от леглото и се заловила за работа. Когато лесничеят се върнал и видял подредената къща, отбелязал:
– Май днес няма нужда пак да учим торбата.
– А, не, не – съгласила се Кашя веднага.
– Гледай всеки ден да е като днес – посъветвал лесничеят торбата.

От този ден нататък Кашя станала най-примерната съпруга. Ставала рано и подготвяла всичко да посрещне съпруга си на връщане от работа.

След време майката на Кашя пожелала да разбере как се справя дъщеря ѝ в съседното село и отишла на гости. При вида на изрядното стопанство направо се смаяла. Сърцето ѝ трепнало от радост, като видяла колко старателна стопанка е дъщеря ѝ и я попитала:
– Как стана така, че се превърна в такава къщовница, а беше невиждано мързелива у дома? Да не те бие мъжът ти?
– А не, не – отвърнала дъщерята. – Само веднъж се наложи да ступаме торбата му.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ