Имало едно време работлив млад лодкар, слаб като вейка, та хората му викали Слабушко. Той плавал нагоре-надолу по реката, изкусно въртял търговия и след време забогатял. Плаването не било лесно – по реката имало бързеи с опасни подводни скали и понеже лодкарят не можел да плува, много се страхувал да не би да се удави при корабокрушение. Вместо да се радва и наслаждава на своето богатство, все се плашел за живота си. Дълго се чудел какво да стори и ето – най-сетне му хрумнала идея. Купил от пазара една огромна кратуна, изчистил я от семената и като я запушил здраво, станала досущ голяма шамандура, дето никога не потъвала. Пъхнал я под леглото в своята каюта и от този ден нататък се успокоил. Ако лодката се продънела, щял да хване здраво кратуната и с нейна помощ да стигне в безопасност до брега.
Минали години, лодкарят вече не се страхувал, радвал се на охолния живот и добре се охранил. Въпреки това хората продължили да го наричат господин Слабушко.
Но един ден, след особено успешна търговия, лодката тъкмо влязла в първия бързей и се извила буря. Кормчията изгубил контрол и лодката се ударила в скалите. В този съдбовен момент господин Слабушко се сетил за торбата злато в каютата си.
– Ще взема златото, златото! – викнал на своите моряци.
Но заради силния вятър на тях им се счуло, че казва “ще взема кратуната” и убедени, че сам ще се оправи, скочили във водата и заплували към брега.
Но клетият лодкар съвсем бил забравил кратуната – отдавна мислел само за пари и злато. Скочил във водата с тежката торба и потънал на дъното като камък.
КРЕДИТ: По бирманската будистка приказка „Gourd Is Forgotten and Gold Is Remembered“ из „Burmese Monk’s tales (Приказки на бирманския монах)“, 1966 г. – събрани, преведени и представени от Maung Htin Aung (1903-1978г.); ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова © prikazki.eu 2025г.;
