Странстващият обущар

Един млад обущар се отправил към Швидвин. Бодро крачел с торба през рамо и весело си подсвирквал. Нямал ни дом, ни семейство, живеел сам-самичък на света без грижи и мъки. По пътя поправял обувки и ботуши и така се издържал. Понякога имал късмет и хората го черпели. Спял където завари – по хамбари, под дървета, случвало се и в някоя селска къщурка.

Близо до Швидвин той видял руините на голям замък. Гранитни скали поддържали четвъртитата му основа, а бастионите зловещо се взирали към хоризонта с празните си отвори. Внезапно блеснала светлина в прозорците в една част на замъка, която все още била здрава. Обущарят се замислил дали да не пренощува в руините, но после размислил и забързал по пътя си.

Скоро в началото на града видял един хан и влязъл в двора му. Портите били гостоприемно отворени, за да предложат подслон и храна на всеки пътник. Момъкът нямал пари и за миг спрял, но присъщата му жизнерадост надделяла – влязъл и седнал на една пейка в ъгъла. Собственикът, добър и милостив човек, отишъл при обущаря.
– Не се плаши – успокоил го той. – Никой няма да те изгони оттука. Пари нямаш, нали?
– Нямам.
– Гладен ли си?
– Ами малко.
– Добре – рекъл гостилничарят, извикал слугинчето и му заръчал да забърка едни яйца, да отреже филия хляб и да ги донесе.
После се обърнал пак към младежа:
– Разкажи ми кой си, откъде си, какъв занаят имаш?
– Нямам дом и даже не помня родителите си. Изучих се за обущар, нося с мене инструментите си, за да припечелвам, докато обикалям страната.
– Не си ли самотен?
– Ех, какво да правя – такъв ми бил късметът.
В този миг слугинчето донесло храната и гостилничарят подканил момъка да хапне.

Щом заситил глада си, обущарят заразпитвал своя домакин за руините на замъка, край който бил минал.
– Странно място е това. Там много хора загубиха живота си.
– Защо? Какво е станало? Моля те, разкажи ми – настоял обущарят.
И гостилничарят заразказвал за странните неща, които ставали в замъка.
– Никой, поне аз доколкото знам, не живее там.
– Ама аз видях как светнаха прозорците! – възразил обущарят.
– Вярно, в оная част, дето още не е рухнала, нощем прозорците светят, но вътре не живее никой. Мнозина опитаха да разбулят тайната, мнозина смелчаци пренощуваха там, за да разберат кой пали светлините в замъка, но до един платиха с живота си. Никой не излезе жив и вече никой не ще да жертва живота си.
Очите на обущаря грейнали от любопитство.
– Позволи ми да пренощувам в хана – примолил се той. – Утре вечер ще си пробвам късмета да разбуля тайната на двореца.
– За какво ти е? – възклкнал ханджията. – Защо ще рискуваш живота си? Иначе, разбира се, че може да нощуваш тука, може даже и да те взема на работа, за да имаш храната и покрив над главата.
– Благодаря ти от сърце, но искам да изпълня плана си. Нали съм сам на този свят, та нямам много за губене. Кой знае, може и да ми излезе късметът.
Колкото и да настоявал, добрият човек не успял да разубеди младежа и накрая му показал къде да си легне.

Привечер на следващия ден обущарят тръгнал към руините на замъка. Носел със себе си обущарските инструменти и няколко чифта ботуши за поправка. Сред развалините не намерил нищо интересно и продължил към онази част, която още била здрава. Влязъл в първата стая и видял една полусчупена маса и стара пейка. Избърсал масата, запалил една от свещите, които носел и се заловил за работа. Навред царяла мъртвешка тишина, разкъсвана сегиз-тогиз от потропването на обущарския чук. Свещта изгоряла и момъкът запалил втора, за да разсее мрака.

Внезапно в стаята се разнесъл шум. Обущарят спрял работа и напрегнато се заслушал. Някъде навътре в замъка часовник биел полунощ. Със зловещо скърцане вратите се отворили и в стаята се появили двама мъже, облечени в черно. На раменете си носели ковчег, който оставили до обущаря на земята. Излезли, но скоро пак се върнали с голяма, тежка торба. Младият обущар, макар и уплашен, не позволил да проличи страха му. Двамината се огледали, за да видят има ли никой друг в стаята, оставили торбата на масата и отвътре изсипали цяла грамада жълтици.
– Това съкровище е за тебе – рекъл единият, – ако успееш да го разделиш на две равни половини. Ако не успееш, ще те убием и ще сложим тялото ти в ковчега.

И след тези думи двамата безшумно изчезнали.

Обущарят не се оставил да го стресне заканата. Избутал встрани инструментите и работата си и се захванал да дели съкровището на две купчини, жълтица по жълтица. Свършил, но му останала една медна монета. Понеже нямало друга, за миг се зачудил как да постъпи.

Накрая взел секача и чука си и разсякъл монетата на две равни части. Сложил по една половинка на всяка купчина и се провикнал:
– Готов съм!

Двамината, облечени в черно, на мига се появили до него, сякаш били излезли изпод земята. Преброили жълтиците, сравнили двете половинки на медната монета и единият казал:
– Петдесет смели мъже опитаха да разделят съкровището преди тебе, но ни един не успя. Знаеш ли защо?
– Не – смаял се обущарят.
– Защото всеки опита да скрие медната монета в джоба си. Всеки плати с живота си за измамата. Ти си първият, който не само е честен, но и умен. Може да вземеш цялото съкровище, но за себе си ще задържиш само половината. Останалото трябва да дадеш на хората в нужда.
След тези думи двамата изчезнали също тъй безшумно, както се били появили.

Рано на другата сутрин гостилничарят забързал към руините да види дали младият обущар все още е жив. Отдалече дочул весело свирукане и с все сили хукнал натам. Със свито сърце прекосил дворцовата портата и надникнал през прозореца. Обущарят забелязал своя домакин и се втурнал към него с радостни викове:
– Благодаря ти, благодаря ти за добрината и помощта! Благодарение на тебе вече съм богат. Виж, виж!
Обущарят показал съкровището и задъхано заразказвал нощните си приключения. Ханджията от сърце се зарадвал на късмета на момъка.

Верен на заръката, която получил от черноризите стражи на древния замък, обущарят дал половината съкровище на градския съвет на Швидвин за нуждите на града. От своята половина момъкът щедро наградил ханджията за помощта, която получил от него, и живял охолно и щастливо чак до края на дните си.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ