Има един грозен дебел гущер – локу, който се катери по покривите на къщите и издава странни звуци, както показва и името му. Макар и отвратителен, е съвсем безобиден и чудатите му крясъци огласят филипинските острови.
Имало едно време във Филипините зъл, надменен цар на име Локу, който бил невиждано жесток и безчовечен – всеки, който не изпълнел неговите заповеди, бил осъждан на смърт. Свикал властникът огромна армия и повел война със всеки. Името му се разнесло надалече и всявало страх и ужас у хората.
Могъществото му било безмерно. Покорил всички народи, които му се опълчили, и избил толкова хора, че когато Господ зърнал от небесния си трон кървавите му безчинства, изпратил един ангел да предаде на самозабравилия се тиранин Божията повеля – войната да спре и да властва в мир над земите си.
В това време Локу седял в царските покои и кроял подли планове как да разгроми съседите си. Внезапно стаята се озарила с мека светлина. Сияйният ангел застанал пред него и предал божията заповед.
Властникът дори не потрепнал – присмял се на небесния пратеник и отвърнал язвително:
– Кажи на твоя господар да се яви пред мене лично. Искам сам да ми каже какво иска. Аз съм Локу – всички се боят от мене. Аз съм непобедимият Локу.
Едва изрекъл тези думи, палатът се разтресъл из основи и прогърмял могъщ глас:
– Как се осмели да не зачиташ думата ми, ти, долен дебелако! От днес нататък из всяка дупка и пукнатина ще крякаш името си, за да не забравят хората никога твоя гнусен, болен нрав.
Придворните, уплашени от труса, се втурнали в царските покои. Локу не се виждал никъде – само царските му одежди се търкаляли на пода. Единствената живинка, която заварили вътре, бил дебел гнусен гущер, който тромаво пълзял сред разхвърляните планове по масата.
Царедворците претърсили палата, но царят го нямало никъде. Затова поели властта заедно и управлявали тъй мъдро и справедливо, че мирът продължил дълги, дълги години.
А Локу и до ден днешен изпълнява своето наказание. От зори до мрак из пукнатини и дупки, дървета и храсталаци крещи своето име:
– Лок-у! Лок-у! Лок-у!
И ще крещи така вечно.
КРЕДИТ: по „The Passing of Loku“ – филипинска легенда из „Philippine folklore stories“, 1904г.; АВТОР: John Maurice Miller; КОРИЦА: неизв.художник; ПРЕВОД: Лорета Петкова, © prikazki.eu 2024г.;
