Преди много, много години в Толедо живял един човек на име Абрахам. Човекът бил много начетен и главата му била пълна с удивителни мисли. Щом заговорел за свещената Тора, Божието слово достигало душите и сърцата на непросветените. Често сядал със своите ученици под нощното небе и познавал тъй добре звездите, сякаш по тях били написани имената им. Абрахам можел да чете книгите на много народи, превеждал ги, пък и сам пишел за онова, което е на сърцето му – пишел стихове и песни, приказки и гатанки, които хората много обичали и всички в Толедо ги знаели.
Едно-едничко нещо измъчвало Абрахам. Никога не му липсвали ученици, но каква полза, когато бил по-беден и от просяк? Как да си купи хляб с думи, трябвали му пари. От всичко на света Абрахам най-много искал сам да си изкарва прехраната, ако ще да са само няколко гроша.
За проклетия той никога в нищо нямал късмет. Получил малко пари от баща си и решил да се залови с търговия, но а-ха да купи стоката, и го обрали. Главил се за прислужник в синагогата, но след няколко дена пак обикалял по улиците – вятър отнесъл покрива на синагогата. Каквото и да подхванел, лошият късмет спохождал Абрахам и едничката му утеха оставала поезията.
„Какво да направя – зачудил се той един ден, – че да не живея от просия? Дотам ще се стигне, че ако реша да продавам савани, хората ще спрат да умират. Ако започна да продавам свещи, слънцето ще спре да залязва, за да свети и нощем. Най-добре да напусна Толедо. Може другаде да ми излезе късметът.“
Абрахам заживял още по-пестеливо и от подаръците, които получавал, успял да събере достатъчно за път.
Една слънчева сутрин той се качил на борда на кораб за далечно плаване. Стоял на палубата и гледал как в далечината сушата се стопява, докато се чудел каква ли съдба го очаква на другия бряг. Но му било отредено плаването да завърши съвсем неочаквано.
За трети път нощта се спуснала над безкрайните морски вълни, а на четвъртия ден по зазоряване пирати нападнали кораба. Те заповядали всички пътници да си приготвят откуп и скоро палубата се отрупала със злато, скъпоценности, подправки, коприна, кожи и вълна. С готовност пътниците давали мило и драго, за да се спасят. Единствен Абрахам стоял, вперил напред поглед. „В Толедо нещастието беше все по петите ми и тук не е по-различно – мислел си той. – Как ще си откупя живота, щом нямам нищо?“
Голяма част от богатствата били на един заможен търговец. Слугите му изнесли три големи сандъка – първият пълен с перли, вторият със скъпоценни камъни и третият с жълтици. Богаташът добавил и пищните си дрехи, като си казал: „Никой няма толкова богатства като мене. Със сигурност ще се спася.“
Но капитанът на пиратите мислел другояче. Щом първият пътник отишъл при него и предложил своите богатства, пиратът отвърнал:
– Те и без това са мои – и наредил да хвърлят клетника в морето.
Същата съдба сполетяла и втория, и третия пътник. Скоро богатият търговец също изчезнал сред вълните.
Последен останал Абрахам.
– Какво ще ми дадеш в замяна за живота си? – попитал капитанът на пиратите. – Както виждаш, аз съм достатъчно богат и ако искаш да се спасиш, недей да ми предлагаш злато.
– Нямам какво да ти предложа – отвърнал тихо Абрахам. – Имам само моите стихове, песни, приказки и гатанки. Това е всичко, което притежавам.
Пиратът отвърнал:
– Вече разбра, че на тоя кораб всичко е мое. Но над мислите ти нямам капка власт. Затова с тях можеш да откупиш живота си. Чуй ме добре. Ако ми кажеш една гатанка, която не успея да отгатна, ще те пожаля. Ако ли не, ще те метна в морето като другите.
За миг Абрахам се замислил и рекъл:
„Ширна се бойно поле
без пръст, без камънаци,
царете – без принцове,
цариците – без одежди,
рицарите – без коне,
чертозите – без прозорци.
Що е то?“
Сбърчил чело пиратът, ден и нощ мислил, но не могъл да отгатне гатанката.
– През дългите плавания често се развличаме с гатанки – рекъл той накрая. – Но досега не бях чувал толкова трудна. Предавам се.
– Бойното поле без пръст и камъни е шахматната дъска, а царят, царицата, рицарите и чертозите са шахматните фигурки.
Пиратът толкова харесал гатанката, че наредил веднага да свалят Абрахам на брега и на раздяла го отрупал с подаръци.
Много пъти Абрахам разказвал приказката за своето спасение и никога не забравял да добави:
– Умът е по-ценен от най-голямото богатство. Ако не вярвате, пробвайте да попаднете в плен на пирати!
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По „The ransom of Abraham ibn Ezra“ из „Jewish folk tales – The Sephardic Jews living in the Orient and in Southern Europe“, 1986г.; АВТОР: Leo Pavlát; КОРИЦА: неизв.худ.; ПРЕВОД & АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
