Кръсточовката

През близката до Йерусалим маслинова гора към града се спущаше стръмна камениста пътека. Малко встрани от пътеката, в клоните на широкоствола маслина, бяха кацнали двойка пъстри птици, мъжка и женска. Те виеха гнездо за свидни рожби. Мъжката беше тъмночервена, с белезникаво коремче, сиви криле и сивочерна опашка, а женската – малко по-дребна, със сивозеленикав гръб и жълтозелени гърди.

Двете птички чуруликаха весело и работеха с яките си човки. Изведнъж те спряха и се загледаха. Отгоре по пътеката се зададоха група странни мъже. Те бяха боси и гологлави, облечени в прости народни носии и с дървени пòсохи в ръка.

Мъжете бяха дванайсет на брой. Вървяха двама по двама по тясната пътека. Всички пристъпваха бавно и тихо разговаряха помежду си. А когато отминаха и последните двама, зад тях се показа още един. Той вървеше съвсем сам, полека и замислен, с наведена към земята глава. Избелелите му от слънцето руси коси се спущаха на едри къдри чак до рамената, лицето му покриваше рядка, червена като пламък брада.

Когато стигна до птиците, човекът се поспря, вдигна глава, погледна ги, усмихна се и продължи пътя си.

Но двете птици останаха като приковани на местата си. Те гледаха зачудени подир човека, сами и радостни, и натъжени. От сините кротки очи на човека, като че бликнаха два слънчеви лъча, които огряха и стоплиха сърцата им. Но в същото време на душите им беше легнала и тиха дълбока тъга.

Женската първа се съвзе. Тя погледна гнездото и изчурулика радостно. Погледна и мъжката – чудо-невидяно – гнездото им стоеше под тях цяло-целеничко, доправено от само себе си!
– От онзи човек е чудото! – каза другата.
– Ела да видим кой ли е! – повтори другата.
И птиците отлетяха подир тях. Но хората бяха се изгубили. А откъм града Давидов се виждаше вече как множество хора размахват радостно палмови вейки и пеят в хор:
– Осанна! Осанна! Благословен идещият в име Господне!

Нa четвъртия ден през нощта двете птици спяха в гнездото си, когато женската се пробуди изплашена. На близката поляна бяха спрели хора и се готвеха да нощуват там. Малко встрани от тях беше коленичил някой, притискаше чело о земята и се молеше горещо.

Събуди се и мъжката.
– Гледай !- каза едната птица, – не са ли това същите хора, които минаха оттук преди четири дни?
– Така е – каза другата, – те са, ето и човекът, който стори чудо с нашето гнездо.

В това време коленичилият изправи глава и впи поглед към небето. Месечината oгря бледното му натъжено лице, обляно в сълзи.
– Той плаче! – прошушнаха двете птици и скръб прониза малките им плахи сърчица.

Човекът извърна очи към тях, видя ги, усмихна им се втори път. И стори Господ второ чудо: от четирите им пъстри яйца бяха се излюпили четири пухкави пилци, четири мили рожби.

В същия миг по пътеката се чу шум от много хора и звън на тежки оръжия. На поляната изскочиха римски стражи и обградиха чужденците.

Водеше ги един от техните.
– Този е! – рече той, като посочи коленичилия на земята.
Стражите уловиха човека, вдигнаха го, извиха назад ръцете му и го отвлякоха в мрака.

На другия ден двете птици търсеха храна за малките си. Привечер те прелетяха над Давидовия град.
– Виж! – рече едната. – Погледни какво ли се чернее там, навръх голата Голгота?! Не съм го виждала до сега.
– Да видим! – отвърна другата и двете птици се стрелнаха нататък.

На голия връх стърчаха побити три кръста с трима разпънати на тях.
– О! – изписка едната. – Виж, виж средния! Не е ли той същият онзи странник, с кротките очи и блага усмивка?
– Права си – той е! – отвърна другата. – Този е човекът, когото вързаха снощи римските стражи, биха го и го отвлякоха. Погледай, ръцете му са приковани на кръста, в кърви са нозете му… Ела, нека му помогнем!

Спуснаха се двете птици, кацнаха от двете страни на кръста и захапаха с човки яките гвоздеи. Израниха се човките им, кръв опръска сивите им шийки. Те не спираха. Мъченикът ги гледаше с нажалени очи, пълни с любов и благодарност.

Видяха ги римските стражи. Дотичаха с дълги копия, прогониха ги. А когато двете птици прилетяха в гнездото си, видяха и третото чудо. За един ден бяха отрасли малките им. Гледаха ги, радваха се, чудеха се на Господнята поличба. Други бяха малките им: по гърба с яркочервени пера, а отпред по сивите им гърди трепкаха шарки, също като червени капки кръв! Човките им вместо дълги и прави, като техните, бяха изкривени на три страни, като малки абаносови кръстчета. Погледнаха се – такива бяха станали и те самите: с кръстове на човките и червени капки по гърдите.

Такива са те и до днес. Благослови Господ двете птици, пръснаха се рожбите им вред по земята и разнесоха по гори и поля кръста Христов и червените му капки кръв.

И по нашата земя ги има. Казват им Кръсточовки. В еловите гори живеят те: там вият гнезда и отвъждат малки. А когато дойде смъртта им – падат на земята и не смее ни звяр, ни хищно насекомо трупа им да нападне. Така ги е Господ благословил – никой да не ги докосва и плътта им да не гние като на другите смъртни. Със ситни листи елите ги покриват и в майчина пазва земята ги приема.