Съседът отдолу

Преди много, много години в Телемаркен живял един богат стопанин. За беда нямал късмет и загубил цялото си стадо, къщата и имота си. С малкото, което останало, едва успял да си купи парче земя далеч от града, насред пущинака всред гората.

Веднъж, като пресичал стопанския си двор, срещнал някакъв човек.
– Добър ден, съседе! – поздравил непознатият.
– Добър ден – отвърнал стопанинът. – Мислех, че съм сам-самичък. Наистина ли си ми съсед?
– Ей там ми е стопанство – посочил непознатият с ръка, – съвсем наблизо.

И наистина, когато погледнал натам, стопанинът видял ферма за чудо и приказ, красива и грижливо поддържана. Тогава прозрял, че неговият съсед е от подземните хора, но не се уплашил, ами го поканил да пийнат по чашка и гостът с радост приел.
– Слушай – рекъл съседът, – трябва да ми направиш една услуга.
– Нека първо да чуя каква е – отвърнал стопанинът.
– Трябва да си преместиш обора, защото ми пречи – отвърнал човекът.
– А, не. Това няма да стане! – отвърнал стопанинът. – Вдигнах го това лято, а зимата наближава. Какво ще правя с добитъка, а?
– Е, постъпи както искаш, но ако не го събориш, горчиво ще съжаляваш – казал съседът и след тези думи си отишъл.

Смаял се стопанинът – чудел се какво да направи. Изглеждало глупаво да събори обора на прага на зимата, пък и нямало на кого да разчита за помощ.

Веднъж, докато чистел обора, потънал в земята. Долу, където се озовял, било невиждано хубаво. Всичко било от злато и сребро. Докато смаяно се оглеждал, пристигнал неговият съсед и го поканил да хапнат.

Скоро им поднесли разкошни гозби и медовина в сребърна кана и съседът му го поканил да се почерпят. Стопанинът не посмял да откаже и приел, но а-ха да гребне с лъжицата, отгоре нещо гнусно цопнало в чинията. Направо му се отяло!
– Хм – поклатил съседът глава, – май вече разбираш защо искам да си преместиш обора. Не можем да се храним на мира, тъкмо седнем и отгоре започва да се сипе слама и мръсотии. И да си гладен, направо ти се отяжда. Затова, ако ми направиш тази услуга и си преместиш обора, няма никога да ти липсва ни зърно, ни сено. Но ако откажеш, до края на дните ти те чака оскъдна реколта.

При тези думи, стопанинът запретнал ръкави да събори обора и да построи нов другаде. Изглежда не работел сам, защото нощем, докато спял, строежът също напредвал, и се досетил, че неговият съсед му помага.

И после никога не съжалил, защото винаги разполагал с предостатъчно сено и зърно и животните му винаги били здрави и добре охранени.

Веднъж се случила неплодородна година. Храната тъй намаляла, че стопанинът се замислил дали да не продаде половината стадо. Ала една сутрин доячката влязла в обора и не заварила ни кучето, ни кравите и телетата. Разплакало се девойчето и хукнало да каже на стопанина. Сетил се той, че това е работа на съседа му, който е извел стадото на паша.

Наистина било така! Защото, когато наближила пролетта и всичко се раззеленило, той видял кучето си да пристига, лаело и подскачало в края на гората, а след него пристигали кравите и телетата – така охранени, та да ти е драго да ги гледаш.