Битови приказки

Трите лели

6мин
чете се за

Имало едно време един беден ловец, който живеел в малка къщурка навътре в гората. Имал само една дъщеря, която била колкото хубава, толкова и добра. Майка ѝ отдавна била умряла и щом девойката поотраснала, рекла на баща си, че иска да иде при хората, за да научи занаят.
– Добре, дъще, – съгласил се бащата. – Вярно е, че от мен няма да научиш друго освен как се скубят птици и как да се пекат. Трябва да знаеш как се води домакинство и да умееш нещо, с което да се прехранваш.

И така, девойката отишла да си търси работа и като пообиколила малко, пристигнала в стопанството на краля. Тя се установила там, а кралицата толкова много я харесала, че другите слугини започнали да ѝ завиждат. Решили да излъжат кралицата и казали, че момичето се похвалило, че може да изпреде купчина ленено влакно за денонощие.
– Е, добре, щом твърдиш това, трябва да ми го докажеш, – ѝ казала кралицата, – но може да свършиш работата и за по-дълго време.

Клетото момиче не посмяло да ѝ каже, че не умее да преде, и успяло само да помоли за стая, която получила ведно с чекрък и купчината ленено влакно. Седнала там сама, нещастна и обляна в сълзи – не знаела какво да стори. Заскрибуцала с колелото на чекръка напред-назад, но не знаела как да го използва – за пръв път в живота си виждала чекрък.

Докато седяла така, една стара жена влязла в саята.

– Какво не е наред, детето ми?

– Какво не е наред, детето ми? – попитала тя.
– Ох, отвърнало момичето, – няма защо да те тревожа, защото няма как да ми помогнеш.
– Никой не знае това, – отвърнала жената. – Може пък да ти помогна някак.
„Ех, мога поне да ѝ разкажа,“ – си помислило момичето и се оплакало на старата жена как другите слугини я наклеветили, че може да изпреде купчина ленено влакно за двадесет и четири часа, „а аз клетата нещастница, през живота си не съм виждала чекрък, та какво остава да изпреда цялата купчина лен за един ден.“
– Добре, детето ми, – отвърнала старицата. – Ако обещаеш да ме наречеш своя леля в дена на твоята сватба, аз ще изпреда влакното, а ти легни да се наспиш.
Момичето се съгласило и легнало да спи.

На сутринта, когато се събудила, цялата купчина ленено влакно било опредено и конците изглеждали тъй хубави и фини, че никой не бил виждал по-добре изпреден ленен конец.

Кралицата останала така доволна, че започнала да се грижи още повече за момичето. Но и завистта у другите се разпалила по-силно. Решили да кажат на кралицата, че момичето се хвали, че може да изтъче от конците ленено платно за едно денонощие. Кралицата накарала девойката да ѝ докаже, а тя не посмяла да откаже. Само помолила за стая и рекла, че ще опита.

Отново седнала сама в стаята, горчиво оплаквала съдбата си и не знаела какво да прави. След малко в стаята влязла една стара жена и я попитала:
– Какво не е наред, детето ми?

– Какво не е наред, детето ми?

В началото девойката не щяла да ѝ каже, но накрая разказала какво се било случило и колко много съжалява.
– Добре, – отвърнала жената, – ако кажеш на своя сватбен ден, че съм твоя леля, ще изтъка платното вместо теб. Сега може да си легнеш и да се наспиш.
Девойката не чакала два пъти да я молят и радостна отишла да спи.

Когато се събудила, платното лежало надиплено на масата – тъй равно и плътно изтъкано, че не можело по-добре от това. Щом го видяла, кралицата останала толкова доволна от прекрасната тъкан, че отрупала момичето с внимание още повече от преди. И завистта в другите момичета се разпалила още повече, но не успели нищо друго да измислят.

Накрая рекли на кралицата, че девойката им се похвалила, че може да ушие ризи от изтъканото платно за едно денонощие. И всичко станало както предишните два пъти: момичето не посмяло да признае, че не умее да шие, затворила се в стаята сама и седнала да плаче, защото не знаела какво да прави.

– Какво не е наред, детето ми?

Внезапно вътре влязла трета възрастна жена, която обещала да свърши работата вместо нея, ако я нарече своя леля на сватбения си ден. Девойката дала обещание с охота и отишла да се наспи. На сутринта на масата видяла купчината ушити ризи, толкова изящно избродирани, че през живота си не била виждала такива.
Когато кралицата видяла свършената работа, останала толкова доволна, че радостно запляскала с ръце, „защото толкова изкусна бродерия, нито имал някой, нито бил виждал“, рекла тя и започнала да се държи с момичето, все едно е нейна дъщеря.
– Ако харесваш принца, може да се ожениш за него, – рекла веднъж на момичето, – защото с всичко можеш да се справиш сама – умееш да предеш, да тъчеш и да шиеш.

Девойката била толкова красива, че принцът мислел само за нея и скоро вдигнали сватба. Младоженците едва седнали на сватбената си трапеза и се появила една грозна старица с много дълъг нос – дълъг цели три аршина.
Булката в миг се изправила и любезно поздравила:
– Лельо, добър ден!
– Тази жена наистина ли ти е леля?
– Да, – отвърнала принцесата.
– Добре, тогава е редно да я поканим на трапезата, – рекъл принцът, но и той като всички останали си помислили, че е ужасно да седят на една маса с нея.

Но ето на, появила се още една ужасно грозна старица, с толкова голяма гърбица, че едвам минала през вратата. Булката веднага се изправила и я поздравила:
– Лельо, добър ден! – а принцът пак попитал наистина ли жената е нейна леля. И двете отвърнали да и тогава принцът рекъл, че щом е така, трябва и тя да седне при тях на трапезата.

Едва се настанила и в стаята влязла трета ужасно грозна жена, с очи като чинии, толкова зачервена и сълзливи, че било ужасно да я гледаш. Булката отново се надигнала и рекла:
– Лельо, добър ден! – а принцът я поканил на сватбената трапеза, но хич не му било приятно и си помислил : „Боже помози! Само какви лели има жена ми!“

Минало малко време, той не успял да се въздържи и попитал:
– Как може моята невеста, която е толкова прекрасна, да има такива лели?
– Ще ти обясня, – обадила се първата. – Някога и аз бях също толкова красива като твоята булка. Но от непрестанното седене пред чекръка, от това безспирно предене, моят нос се удължи и стана такъв.
– А аз, – рекла втората, – от девойка до сега, все седя на пейката пред стана. От непрестанното привеждане гърбицата ми стана толкова голяма, колкото я виждаш сега.
Накрая се намесила и третата:
– Още съвсем малка, започнах да шия и от безкрайното вглеждане, нощ и ден, очите ми станаха огромни и зачервени. Сега не знам какво да правя с тях.
– Добре, добре, – отвърнал принцът. – Добре, че научих точно навреме, че се погрознява така от толкова работа. Няма да позволя на жена ми да преде, шие и тъче дорде е жива.

КРЕДИТ: The Three Aunts, Simon Hughes от норвежки език De tre mostrene Peter Christen Asbjørnsen и Jørgen Moe, Norske Folkeeventyr, 1841, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, ИЛЮСТРАЦИИ: Theodor Kittelsen, КОРИЦА: Per Krohg, 1936

Всичкитворби