Грешният сребърник

Веднъж при антикваря влезе един измъчен човечец.
– Моля те – рече той със сълзи на очи, – купи тоя сребърник. Преди месец го намерих в лозето. Зарадвах се, но после градушка уби гроздето. Жена ми се поболя, похарчих всичко по доктори и лекарства, а тя се споминa. Обеднях, оголях, само тоя сребърник ми остана.
Антикварят взе парата, избърса я с една кожена кърпа, сложи я на масата и започна да я разглежда с увеличително стъкло. Когато свърши, очите му святкаха от вътрешна радост, ръцете му се тресяха. Той се наведе напред и попита:
– Колко искаш?
– Тя за мене е скъпа, много скъпа… – отвърна другият. – Аз така я обичам, но дай ми пари да си купя хляб – и ще съм доволен.
Антикварят стана, отключи желязната каса и бръкна дълбоко в нея. Извади две шепи пари и ги изсипа в шапката на бедняка.
– Ето, дръж. Всичко е за тебе – зашепна той. – Хайде, тичай, иди да ядеш…

Когато остана сам, антикварят взе сребърника и отново го заразглежда. Очите му блестяха от алчност. Той го целуваше, бършеше и милваше. Накрая го сложи в касата, заключи желязната ѝ врата със седем ключа и излезе навън, защото тая стая бе тясна за радостта му.

През нощта влязоха трима разбойници. Отвориха безшумно вратата, светнаха с фенерче и извадиха цяла връзка ключове. Една по една отключиха седемте ключалки, отвориха тежката каса и ахнаха. Сребърникът струеше с чудна светлина.
– Блаженство! – прошепна единият.
– Богатство! – изсъска вторият.
– Слава! – промълви третият.
Те взеха монетата и тръгнаха да излизат.
– Чуйте – спря се единият. – Антикварят ще види следите ни и ще узнае, кои сме.
– Да запалим къщата! – предложи вторият.
– Ето, аз имам огън – каза третият.

Докато бягаха по тъмната улица, зад тях се надигаха първите огнени езици. Разбойниците излязоха от града, навлязоха в тъмната гора и се скриха в бърлогата си.

Време беше да си поделят плячката. Сложиха сребърника на земята и се загледаха в него. Светлината му ги галеше, трепкаше по лицата им, разпалваше в тях алчност за блаженство, богатство и слава. Всеки посегна към него. Скараха се. Измъкнаха ножове и се сбиха. Двама умряха.

Третият грабна сребърника и със сетни сили се довлече до едно село.
– Умирам! – викаше той. – Спасете ме!
Залаяха кучетата. Чуха го селяните и се събраха край него. Вдигнаха го, отнесоха го в една къща и го наобиколиха. Преди да издъхне разбойникът отвори шепа и пред всички блесна сребърникът с омайна светлина.
– Мой е! – викна оня, който пръв бе намерил разбойника. – Мой е!
– Не твой, а мой! – блъсна го друг, който пръв бе чул виковете на ранения.
– Мой, мой! – развикаха се другите селяни и започнаха да се блъскат и присягат.
– Стойте всички! – надигна тежкия си глас селският старейшина, белобрад и умен столетник. – Дайте да видя монетата, аз ще отсъдя, на кого е.
Той дълго го разглежда, после се обърна към хората и заговори:
– Слушайте, бедни стопани, тоя сребърник е стар, на две хиляди години. Днес струва цяло богатство. Такова сребро днес вече няма.
– Дай ни го, дай ни го – шепнеха селяните.
– Тоя сребърник е един от трийсетте, за които Юда предал Бога Исуса Христа. Грешна пара е това. Който я вземе, сам си навлича беда и изпада в немилост. Защото всяка пара, спечелена с измяна на Бога, с продажба на своята вяра е грешна и носи проклятие.
И старецът излезе накрай селото, изправи се на брега на голямата река и метна монетата там, дето никой не може да я намери. А селяните свалиха шапки. Кръстеха се и се радваха, че не бяха взели грешния сребърник.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ