Трепетлика

От ден-два дена се мъчеше Исус на кръста. Наоколо се трупаха хора да гледат разпънатите. По-нататък римски войници се смееха и подиграваха с клетниците. А под кръста седеше майката Христова – Света Богородица. Тя беше склонила глава до Христовия кръст, прегръщаше го и лееше горчиви сълзи.

А Исус я гледаше от кръста мълчаливо и нажалено. Устните му горяха от жажда.
– Вода! Вода! – промълви Той. – Жаден съм…
Тогава един от войниците приближи до кръста, натопи гъба в блюдо оцет, набоде я на върха на копието си и със смях я подаде на мъченика.
– Нà, пий, царю Юдейски! – рече той с подигравка.

Исус помисли, че наистина вода му поднасят и вкуси от оцетната гъба. Но оцетът изгори още повече засъхналата му уста.
– Свърши се! – прошепна Той, сведе глава и издъхна.

В същия миг небето потъмня. Земята се разтресе. Завесите пред олтаря на Давидовия храм се раздраха на две половини. Изплашените хора и войници се разбягаха кой накъдето види.

Под кръста само майката Христова. Там я намериха, когато дойдоха вечерта учениците Христови и приятелите му. Те снеха Исуса от кръста и го понесоха към градината на Йосифа Ариматейски, който беше отстъпил за тялото Христово своята гробница.

Свърши се погребението. Всички се разотидоха с наведени глави. Тръгна и майката Христова към дома си.

Беше топло пролетно утро. Но в това ранно утро птичките не пееха както друг път. Люлякът и лалетата тежко свеждаха цветните си чашки. Белите лилии не издаваха сладък дъх. Не бръмчаха весело пчелиците, нито пеперудките весело подхвръкваха към небето. Целият свят беше заглъхнал в скръб и мъка.

Само младата Трепетлика, издигната на високото си гладко, лъскаво стъбло, не искаше да знае за общата скръб. През нощта ѝ бяха израсли кадифени кръгли листенца с дълги тънки опашки. Полудяла от радост, тя си играеше с тях и весело гледаше наоколо.

В това време по пътеката се зададе Божата майка. Тя беше навела глава. От очите ѝ капеха горещи сълзи.

Отгдето минеше, наоколо ѝ всичко притихваше.

Само трепетликата не спираше.

Видя я черешката, наведе се до нея и прошушна:
– Спри, сестро, стига! Не видиш ли, че иде нажалената Божа майка?
– Ехе – засмя се Трепетликата, – какво ми струва, че плачела Божата майка за сина си! Утре ще дойде есен и моите листенца ще окапят…

Тъкмо по това време Богородица минаваше под Трепетликата. Тя вдигна глава и видя как радостно трептят листата ѝ. И още повече се нажали. Но дума не продума.

И сви се сърцето на Трепетликата. Чак сега сети тя великата скръб на майката Господня. И затрепериха от жал всичките ѝ листенца, Оттогава и до сега листата на Трепетликата никога не спират. Когато всички листа на дърветата почиват, само те, еднички, не знаят сън и покой – ни денем, ни нощем.