Георги Райчев

1882 – 1947
България

Георги Михалев Райчев (или Михайлов Райчев) е български писател, роден на 7 декември 1882 година в с. Топрак хисар, сега Землен. Умира на 18 февруари 1947 година в гр.София.

По случай шестдесетгодишнината на автора Ран Босилек пише в списание „Дъга“, 1942:

„Георги Райчев… носи в своето сърце голяма обич към нашата земя хубава, към благодатния труд и към народната приказка… Неговите разкази, приказки и легенди се четат с истинска наслада от малките българчета. Те са написани на чист и звучен български език.“

Ран Босилек

Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе, едва не е умрял и е бил излекуван по чудо. Твърде болен от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да го пази, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия, въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човека си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му.

Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора. Тук Николай Лилиев го съветва и напътства първите литературни опити на младия автор. Първата печатна работа на Георги Райчев е баснята „Волове и теле“. Постепенно той навлиза в едни от най-интересните страници на литературния ни живот по онова време и става един от най-близките другари на Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Константин Константинов, а по-късно и на Йордан Йовков.

Целия съзнателен живот Георги Райчев преминал в дребно чиновничество, за да изкара прехраната си. Бил е писар, деловодител, библиотекар, коректор, журналист, инспектор по читалищата при Министерството на народното просвещение.

Литературното творчество на Георги Райчев, както за възрастни, така и за деца и юноши, му е отделило едно от най-предните места в нашата художествена книжнина. Значителни са неговите заслуги за обогатяване и на българската детско-юношеска белетристика.