Спечелил Манго пари, купил си нов кожух и тръгнал към дома да се похвали на циганката. Върви, оглежда кожуха и се смее от радост.
Посред път го настигнал един рибар с преметната през рамо мрежа.
– Добра стига, Манго!
– Добра среща, байо!
– Къде така бързаш, Манго?
– Не виждаш ли? Нов кожух си купих!
– Защо ти е кожух? – рекъл рибарят. – Зиме ще го носиш, а лете ще го захвърлиш, молците да го ядат. Я по-добре да се разменим, дай на мене кожуха, пък ти вземи мрежата. Денем риба ще ловиш и ще ядете и ти, и циганчетата, и циганката, а нощем колиба ще си направиш от мрежата. Я виж колко е голяма!
Помислил Манго, помислил, па се съгласил.
– Прав е човекът – рекъл си той. – Защо ми е кожух? Ще взема мрежата: няма да работя вече, денем ще ям риба, а нощем колиба ще си правя от нея.
Разменили се. Вървели, що вървели, замръкнали по пътя.
– Хайде, Манго, да спим – рекъл рибарят, завил се добре с дебелия кожух, легнал и заспал сладко.
А Манго побил кол, обтегнал мрежата на кола и се пъхнал под нея. Чудесна колиба!
Но било много студено, задухал вятър, запрехвъркал на парцали сняг. Въртял се Манго на една страна, въртял се на друга страна – не може да заспи, студ го късал.
Станал посред нощ, проврял си пръста през мрежата, да види какво е времето навън, и рекъл:
– Бре, тежко̀ му на рибаря! Измамих го здравата! Аз съм вътре в колибата и ми е толкова студено, ами той какво ли прави вън, на откритата поляна? Ей го на̀, никакъв не се помръдва – трябва да е замръзнал от студ!
КРЕДИТ: Творбата „Хитър Манго и рибарят“ на Георги Райчев е включена в „Най-хубавото птиче“, Български писател 1962г.,
