Не знам кога и как стана,
Та Кумчо Вълчо и Лисана
Намериха гърне със мед.
И Вълчо – както му е ред –
Поиска, без да мисли много,
Печалбата да поделят.
Но Лиса се развика строго:
– Меда? Не ще го бъде туй!
Побратиме, ум нямаш, чуй!
Сега е топло, жежко лято
И ний се храним пребогато.
А утре сняг като падне,
по цели дни ще ходиме гладни!
О, тъй не става Куме, не!
Ще скрием пълното гърне
И после в люто зимно време
Медеца братски ще ядеме…
И Лиса гърнето прибра,
Та скри го в гъстата гора.
Но един ден едва мина
Видя ѝ се той ден-година.
И наша Лиса тръгна на път.
– Къде – запита я Вълкът –
Кума, ще ходиш тъй без мене?
– Отивам, Кумчо, на кръщене:
Роднини сториха ми чест –
Кума съм канена за днес…
Но вместо на кръщене – ето
Отива Лиса при гърнето
И както си му е реда,
Добре си хапва от меда.
– Кума – след малко Вълчо пита,
– как кръстихте малкото кръщалче?
– Е, че кръстих го Наченалче –
Кумицата отвърна сита.
След два дни ето ти я пак
Пое към тъмния гъстак.
– Къде, Кумице, тъй без мене? –
Вълкът отново пита там,
А Лиса лъже го без срам:
– Отивам, Кумчо, на кръщèне.
Така се някак спогоди –
Сестра ми този път роди…
И през гората, през полето –
Пак пристига Лиса при гърнето.
– Кумице – пита Вълчо пак, –
Как кръстихте малкото юначе?
– Kръстихме go Полвиначе –
Засмя се Лиса под мустак.
Но три дни мѝнаха, Лисана
За трети път гъстака хвана.
Учуден, пита я Вълкът:
– Къде, Кумице, тъй без мене?
– Куме, отивам пак на кръщèне.
Днес ще съм кума за сетен път…
И ето ти я пак заслиза
Къмто гърнето и след час
Меда до капчица облиза.
Пак пита глупчо беловлас:
– Кумице Лиске, живо-здраво
Как кръстихте новото сукалче?
– Нарекохме го Дометалче –
Каза кумицата лукаво.
Но мина лято, мина пек,
Покри земята сняг и лед.
И тръгнаха по ден, по два дни
Да скитат Вълчо, Лиса гладни.
Тогаз Вълкът при таз беда
Гърнето спомни със меда
И тръгна клетник да го дири,
ала в голи храсти и баири
Намери празното гърне,
А мед – ни капчица поне!
Тъй хапна сладък мед Лисана,
А Вълчо – гладен си остана
КРЕДИТ: „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“ – Георги Райчевъ, из сп.сп. Детска радость, 1924-25 г., кн.1; ИЛЮСТРАЦИИ: Вадим Лазаркевич;
