Една вдовица имаше две дъщери близнаци, с две чудни имена. Казваха ги Циндил-пиндил и Джаста-праста. Двете момичета никак не си приличаха. Джаста-праста беше ниска, пълничка, с черни коси и черни очи; Циндил-пиндил – тънка, висока, с руси коси и сини като синчец очи.
Джаста-праста беше приказлива, весела и засмяна, а Циндил-пиндил – мълчалива и замислена.
И по работа двете момичета бяха съвсем различни.
Майката, каквото и да наредеше на Джаста-праста, тя тутакси се хващаше за работа.
Наистина случваше се в бързината нещо да счупи, нещо да разлее, но работата пак ще се свърши навреме. А Циндил-пиндил заставаше права пред нещата, гледаше ги жално-жално и не смееше да ги пипне от страх да не повреди нещо.
Най-после двете момичета станаха моми. Един ден майка им ги повика. Тя даде на Джаста-праста голямо парче сукно, ножица, игла и конци. Даде още толкова на Циндил-пиндил и рече:
– Дъщи, пораснахте вече – срамота е все аз да ви шия и стягам; пък и очите ми недовиждат. Ето ви плат, ето ножици и конци – заловете се и ушийте си нови рокли за Великден.
Джаста-праста не чака подкана. Грабна плата и се залови за работа. Крои, ши и разпорва – пак крои и пак ши и най-после роклята беше готова.
А Циндил-пиндил така си остана пред плата, не смееше да го пипне от страх да не обърка нещо. А когато се залови на работа, отмерваше всеки бод, пресмяташе по двайсет пъти и роклята ѝ все не беше готова.
Но ето че зазвъняха гергьовските камбани – дойде празникът. Изви се лудо хоро сред селото. Джаста-праста надяна новата си рокля и припна към хорото. Наистина едната ѝ пола висеше накриво, единият ръкав по-къс от другия, но кой ти гледа!
Джаста-праста се хвана на хорото и затропа ситно-ситно…
А пък горкичката Циндил-пиндил нямаше рокля за пред света. Тя застана дома, зад плета, гледаше жално-жално към хорото, а от сините ѝ очи капеха едри като бисери сълзи.
Оттогава на света все тъй, казват, е било то: Циндил-пиндил – зад плета, Джаста-праста – на хорото.
КРЕДИТ: Творбата „Циндил-Пиндил и Джаста-Праста“ на Георги Райчев е включена в „Най-хубавото птиче“, Български писател 1962г; КОРИЦА: Мегдан – наивистичен пейзаж, неизв. автор;