Старият Йосиф беше беден назаретски столар. При него живееше Света Богородица с мъничкото си дете, невръстният Исус. Бедният столар едва припечелваше да ги изхрани.
Една година град уби нивите. Житото се свърши, преди да узрее новото и в Назарет настана голям глад. Никой не влизаше в работилницата на стария Йосиф и семейството му гладуваше повече от всички назаретчани.
Настана оскъдното лято. Тогава Света Мария тръгна по нивите: помагаше на жътварите, а те я оставяха да събира падналите подир тях класове. Това ѝ беше заплатата, с това се хранеха тримата. Когато отиваше на полето, Света Богородица вземаше със себе си и малкия Исус. Той беше на три годинки. Слагаше го майка му под някой сноп на сянка и тръгваше на работа.
Детето оставаше само: ровеше нажежената пръст, играеше си. Пред него покрай нивата се простираше широко поле. В полето пасеше добитък.
Веднъж през полето мина дяволът. Той видя мъничкия Исус, че стои сам в нивата и страшно се зарадва. Знаеше, че когато това дете порасне, ще погуби царството му – царството на злото!
– Ех, тъкмо сега е време да си разчистя сметките с него, докле е още малък! – помисли си дяволът.
Той се превърна на стършел, спусна се към близкото стадо, кацна на гърба на най-угоената крава и заби жило в кожата ѝ.
Кравата вирна глава, дигна опашка, изблещи очи и припна като сляпа през полето.
В това време Богородица тъкмо беше се изправила и потърси с очи рожбата си. В същия миг видя, че пощръклялата крава тича право към детето ѝ, още малко и ще го вдигне на рогата си. Завтече се нататък и едва свари да извика:
– Детенцето ми! Господи, спаси го! Помогни ми!
Неизрекла още и кравата се изгуби от очите ѝ. А когато стигна при Исус, Света Богородица видя, че детето се смее весело и сочи с пръстче нещо върху другата си ръчичка.
– Мамо, мамо, виж, виж каква шарена буболечка кацна ей сега на ръчичката ми! – викаше то радостно.
Наистина, по ръката му лазеше червена буболечка с плосък гръб, с черни капки по гърба и с две пипалца на главата, също като две мънички рогца.
И позна Света Богородица, че кравата се е превърнала на буболечка, каквато никой дотогава не бе виждал. Нарече я Божа кравичка. От ранна пролет до късно лято по полето пъплят Божи кравички. Децата ги ловят, играят с тях и много ги обичат, защото са кротки и страхливи.
КРЕДИТ: „Божа кравичка“ – Георги Райчевъ, из сборника с легенди „Небесниятъ воинъ“, изд. „Хемусъ“; ИЛЮСТРАЦИИ: В. Лазаркевич;
