Един мъж и една жена имали само две деца – момче и момиче. Момчето било хубаво като слънце, а момичето – грозно като дявол. И душите им били като лицата. Момченцето добро-добро – залъка от устата му да вземеш, зла дума няма да ти каже. А момичето никой не можел с пръст да го докосне – леле Божичко, мир от него нямало!
Расли-порасли двете деца. Момчето станало момък, хубав като царски син. А момичето да ти е жал да го погледнеш. Ниско, дебело, с къса шия, с голяма глава. Очите му кръгли, изкокорени и жълти! Не приличало на никого. Носът му бил къс и закривен на върха като човка на граблива птица.
Дошло време да ги женят. Момчето накъдето да се обърне – всичките врати му били отворени, а момичето никой не щял да погледне.
Избрало си момчето невеста – лика-прилика. Хората казвали за тях:
– Събраха се слънце и месечинка!
Повели сватба за чудо. И свои, и чужди се радвали и веселили. Само сестрата-зълва не дигнала очи да погледне невестата, ни веднаж не се усмихнала. Яд я било на всички, а най-много на невестата, задето идвала в бащината ѝ къща.
Още от първия ден гледала как да наскърби снаха си, как да я похули, да я наклевети пред брат си.
Все търсела как да ги скара, да ги смрази двамата. А когато не успявала, отрова капела на сърцето ѝ.
Една заран се наканили да перат. Наклали буен огън на огнището, закачили на веригата пълен ператник с вода и седнали да починат, докато се cгрее водата.
Невестата, като била се заморила, станала още по-хубава, а зълвата я гледала със завист и яд – сякаш змия пълзяла в сърцето ѝ.
– Е-хе – рекла тя на снаха си, – я виж каква си се набелила и начервила – да те гледат чуждите мъже! Аз ще те обадя довечера на батя, като се върне от нивата!
– Грехота е, зълво! Защо си кривиш душата… Не видиш ли, че съм се зачервила от умора – рекла ѝ през сълзи невестата.
– Ами, от умора… Я се погледни в котела с водата!
Снахата станала, навела се над котела на огнището, за да се огледа.
Зълвата това чакала. Завтекла се зад снахата и я блъснала да изгори в огъня.
Ала същия миг станало чудо – изгубили се и снаха, и зълва. А из комина на къщата излетели навън две птици – по-голяма и по-малка.
Малката била красива птичка с лъскава весела главичка, с дълги черни крилца, с тънка раздвоена опашка, с бяло като сняг коремче и с черно герданче под шийката.
По-голямата птица била къса, дебела, с разрошени жълти пера, с голяма глава, с рога отгоре. Очите ѝ ококорени, кръгли, жълти, а човката ѝ завита надолу като кука…
Малката птичка изчуруликала и се изгубила в небето, а голямата се пъхнала в една дупка под стряхата на къщата.
Видели ги съседите и разбрали, че Господ се смилил над невестата и я сторил на хубава лястовичка, а зълвата превърнал в грозна кукумявка.
КРЕДИТ: „Снаха-лястовичка“ – Георги Райчевъ, из сборника с легенди „Небесниятъ воинъ“, изд. „Хемусъ“; ИЛЮСТРАЦИИ: В. Лазаркевич;
