В старо време по земята върлували много и различни болести, от страшни по-страшни. Тогава хората не знаели как да се пазят от тях, нито как да ги лекуват.
Веднъж тръгнала по земята най-страшната болест – чумата. Чудили се хората какво да направят, за да омилостивят злата болест. Приготвили ѝ медни питки, разни гозби и вино, сложили ги по кръстопътищата – като мине, да се нахрани, да пийне вино и да се укроти.
– От глад го прави! – мислели си простите хора. – Като се нахрани, може да се смили над нас, ще тръгне и ще ни отмине!
Но чумата от милост не разбирала.
Веднъж стигнала до едно село, в което живеела бедна жена, вдовица, с пет малки дечица. Най-малкото ѝ дете било момиченце и се казвало Иринка. Влязла чумата в селото, стигнала до сирашката къща. Ударила едното дете. То посиняло и паднало. Ударила второто – и то паднало. Така едно подир друго измрели всичките момчета на вдовицата. Останала само Иринка. Ала един ден майката видяла, че и момиченцето ѝ затреперило, свило се и паднало. Писнала горката майчица, грабнала детето си и припнала да бяга през гората.
Тичала майката ден и нощ, а рожбата ѝ се топяла като свещица в ръцете ѝ. Видяла майката как склопило очи горкото дете.
Тогава спряла на една гола полянка, седнала и положила мъртвата Иринка на скута си. Дълго седяла така, милвала мъртвото си дете, плачела и нареждала жални думи.
И както плачела, задрямала от умора.
Докато спяла, покрай нея минал Господ. Видял заспалата майка с мъртвото дете в скута ѝ и много се нажалил. Спрял се над нея, погледнал я, дигнал десница и я благословил.
Когато майката отворила очи, изтръпнала смаяна: детето го нямало, а скута ѝ бил пълен със ситни дъхави цветенца. И цялата поляна наоколо била покрита все с такива ситни морави цветчета.
И разбрала майката, че Господ превърнал детето ѝ на цвете. И нарекла го Иринкина душица. А чуждите хора, като гледали как майката ходи от цвят на цвят и ги милва като свидното си дете, нарекли цветето Мащерика – майчино сърце.
КРЕДИТ: „Иринкина душица“ – Георги Райчевъ, из сборника с легенди „Небесниятъ воинъ“, изд. „Хемусъ“; ИЛЮСТРАЦИИ: В. Лазаркевич;
