Отначало, когато Господ сътворил света, всички животни и растения много си приличали. Толкова много, че мъчно се различавали едно от друго.
Един ден всички Божи създания намислили да отидат при дяда Господа и да го помолят да ги дарува, кой с каквото сам си избере, та да могат по даровете да се отличават едно от друго.
Тръгнали големи и малки, стигнали при Господа и почнали да се изреждат едно по едно.
Изстъпил се най-напред конят и разказал за какво са дошли.
– Е – попитал Господ коня, – ти какво искаш да получиш?
– Господи, направи ме силен – рекъл конят, – за да мога да нося на гръб приятеля си, човека. Дай ми дарба да мога да тичам най-бързо от всички животни, та да спасявам с бяг и него, и себе си в беда!
– Да бъде! – благословил го Господ. – За добро се молиш, с добро те дарявам!
След коня дошъл орелът. Той поискал големи и силни крила да хвърчи волно и високо и оттам да обглежда Божия свят.
След орела дошъл дъбът. Той поискал да има дебели клони с гъсти листа, та да пази сянка на хора и животни през знойните летни дни.
Пеперудката поискала шарени крилца, та да ѝ се радват дечицата.
Кокичето поискало първо да цъфти, още под снеговете, та първо да вестява на света, че пролетта е дошла.
Останали още трима: змията, пчелата и дрянът.
Приближила първа змията.
– Боже – продумала тя лукаво, – искам да мога да пропълзявам безшумно в тревата, та никой да не ме вижда, когато го захапя с отровните си зъби!
Ядосал се Господ и я проклел:
– Да пълзиш – ѝ рекъл той, – но кой където мине, да те види и кой където те зърне, там да ти смаже главата!
Дошла пчелата.
– Дай ми, Боже, отровно жило – помолила се тя, – та когато някой дойде мед да ми иска, като го жилна, да падне и да умре!
– Дарувам ти отровно жило! – отвърнал ѝ Господ, – ала ужилиш ли някого, да паднеш и да умреш!
Най-сетне се приближил и дрянът.
– Ами ти какво искаш още? – попитал го Господ. – Ти си най-жилавото дърво на света, не ти ли стига това?
– Не! – отвърнал дрянът. – Аз искам, о Господи, пръв да цъфна напролет, та да ми завиждат всички овошки на земята!
– Така да бъде! – извикал му Господ. – Дарувам те от днес най-пръв да цъфтиш на ранна пролет, ала най-сетен да зрееш през късна есен!
И оттогава за всички животни и дървета станало тъй, както Господ наредил.
КРЕДИТ: „Божи дарове“ – Георги Райчевъ, из сборника с легенди „Небесниятъ воинъ“, изд. „Хемусъ“; ИЛЮСТРАЦИИ: В. Лазаркевич;
