Вълшебни приказки

На изток от Слънцето, на запад от Луната

18мин
чете се за

Имало някога един беден селянин. Къщата му била пълна с деца, но нямал достатъчно за тях ни дрехи, ни храна. Всички те били красиви, ала най-малката му дъщеря била чудна хубавица и най-прекрасната от всички.

Един четвъртък вечерта, през късна есен, времето било ужасно лошо – с бръснещ дъжд и тъй остър вятър, че стените на дома скърцали зловещо. Цялото семейство седяло край огнището и всеки вършел нещо, когато неочаквано, просто хей така, някой почукал на пътната врата. Бащата отишъл да отвори и видял на прага огромна бяла мечка.
– Добър вечер, – поздравил звярът.
– Добър вечер, – отвърнал човекът.
– Ако ми дадеш най-малката си дъщеря, ще те направя толкова богат, колкото сега си беден, – рекъл мечокът.

Разбира се, селянинът много искал да стане богат, но отвърнал, че първо трябва да попита дъщеря си. Влязъл обратно и рекъл, че отвън е дошъл огромен бял мечок, който дал дума да ги направи безмерно богати, ако в замяна вземе най-малката дъщеря.

Девойката веднага отказала и никой не успял да я придума да приеме. Затова човекът излязъл отново и се споразумял с Белия Мечок да дойде за отговор следващия четвъртък вечерта.

Дотогава не оставили момичето на мира. Говорели за всичките богатства, които мечката ще им даде, броели, обяснявали самата тя как добре ще живее и накрая тя се съгласила. Измила се, пооправила дрипавите си дрехи, нагласила се колкото може и се приготвила за пътуването. Нямала почти нищо, което да си вземе – само един малък вързоп.

На следния четвъртък вечерта Белия Мечок дошъл да я вземе. Тя се качила на гърба му и потеглили. Изминали малко път и той попитал:
– Страхуваш ли се?
– Не, не ме е страх, – отвърнала девойката.
– Добре, хвани се здраво за кожуха ми, и няма да се случи нищо лошо, – рекло животното.

Късно вечерта те пристигнали пред огромна планина, в подножието на която имало врата.

Тя яздила така много дълго време и най-сетне пристигнали пред огромна планина, в подножието на която имало врата. Белия Мечок почукал на вратата, тя се отворила и двамата влезли в един замък. В стаите горели свещи и блестяло навред, защото всичко било от злато и сребро. В най-голямата зала била наредена разкошна трапеза – толкова разкошна, колкото никой не може да си представи. Белия Мечок подал сребърно звънче на девойката и рекъл, че ако нещо поиска, трябва само да позвъни и ще го получи.

Тя седнала, яла и пила, но скоро я налегнала умората от пътуването, доспало ѝ се и пожелала да си легне. Позвънила със звънчето. Едва го докоснала, и се озовала в спалня със застлано с коприна легло и златни завеси. Наоколо всичко било от злато и сребро. Щом се отпуснала в леглото, светлината угаснала и някой легнал до нея. Това бил Белия Мечок, който свалял мечата кожа нощем. Тя нито веднъж не успяла да го види, защото винаги идвал след като светлината угасне и си отивал още в ранни зори, преди да се развидели.

Щом загасила светлината и се отпуснала в леглото, някой легнал до нея.

Известно време всичко вървяло от добре по-добре. Но после девойката станала мрачна и унивала все повече. Стояла по цял ден сама и тъгата по дома я измъчвала. Когато Белия Мечок попитал какво става, тя разказала, че е много самотна, че силно тъгува за своите близки и страда ужасно, че не може да ги види.

– Това може да се промени, – отвърнал Белия Мечок, – но трябва да ми обещаеш, че няма да говориш с майка си насаме, а само когато има и други други наоколо. Тя ще те хване за ръка и ще те заведе в някоя стая да говори с теб насаме. Не се съгласявай, защото ще докараш беда и на двама ни.

Една неделя Белия Мечок се върнал и казал, че може да отидат при родителите ѝ. Тя се качила на гърба му и тръгнали. Вървели много дълго. Най-сетне пристигнали до богато стопанство с голяма бяла къща. Братята и сестрите ѝ тичали отвън. Всичко било толкова красиво – радост за очите.
– Родителите ти живеят тук, – рекъл Белия Мечок. – Не забравяй какво те предупредих, защото може да направиш и двама ни нещастни.
– Няма, – прекръстила се тя, – няма да забравя.
Тя слязла пред вратата, Белия Мечок се обърнал и веднага си тръгнал.

Когато видяла родителите си, настанала безкрайна радост. Те усещали, че няма как напълно да ѝ се отблагодарят за онова, което сторила за тях. Вече притежавали всичко, каквото желаели, от хубаво по-хубаво, и започнали да я разпитваткак живее на новото място.
– Добре, – отвърнала тя, – получавам всичко, каквото пожелая.
Дали им казала още нещо не зная, но не мисля, че някой от тях подразбрал каквото и да е повече.

И щом се нахранили, всичко станало както казал Белия Мечок. Майка ѝ пожелала да говорят насаме. Девойката помнела дадената дума и искала да я спази на всяка цена.
– Каквото има да си кажем, – възразила на майка си, – може и тук да го направим.
Но така или иначе, майката постигнала своето и тя трябвало да разкаже всичко.

Разказала как всяка нощ, щом угасне светлината, един мъж ляга до нея. Признала, че досега не го е виждала, защото винаги ставал преди нея в ранни зори. Оплакала се, колко е тъжна, защото ужасно иска да го види и как денем обикаля замъка сама и колко тягостно се чувства.
– Ах! Възможно е да спиш с Трол! – възкликнала майката. – Сега ще те науча как да го видиш. Ще ти дам парче свещ, а ти го скрий в пазвата си. Заспи ли, запали свещта и ще го видиш, но внимавай да не покапеш горещ восък по него.

Тя взела свещта, скрила я в пазвата си, а вечерта Белия Мечок дошъл да я прибере.

Той я попитал дали са говорили с майка си, както предрекъл.

Повървели малко и той попитал дали са говорили с майка си, както предрекъл.
– Да, – отвърнала тя, защото не могла да отрече.
– Добре, ако послушаш съвета на майка си, ще донесеш беда и на двама ни, а помежду ни всичко ще свърши, – я предупредил той.
– Не, няма да слушам майка си, – обещала тя.

Прибрали се и тя легнала да спи. Станало както всеки друг път. Някой дошъл и легнал до нея отстрани. Но в дълбините на нощта, когато усетила, че човекът вече спи, тя се надигнала, запалила свещта и го осветила.

До нея лежал най-прекрасния Принц, който някога някой бил виждал. В миг я завладяла толкова силна любов, че не успяла да се сдържи, навела се и го целунала. Но три капки разтопен горещ восък капнали върху неговата риза и той се събудил.
– Ах, какво направи!? – възкликнал той. – Сега и двамата ще сме нещастни. Ако беше издържала до края на годината, щях да съм спасен. Аз имам мащеха, която ме омагьоса денем да съм Белия Мечок, а нощем Човек. Но всичко вече свърши между нас. Трябва да те напусна и да се върна при нея. Тя живее в замък, който е на Изток от Слънцето и на Запад от Луната. Там ме чака една Принцеса, чийто нос е дълъг три аршина. Сега трябва да се оженя за нея.

„Кажи ми тогава как да те намеря сама.“

Девойката плакала и стенала, но нищо не можело да се направи. Той трябвало да я напусне. Тогава тя попитала може ли да иде с него.

Не, нямало как.

– Кажи ми тогава мога ли сама да те намеря? Надявам се, че поне това е позволено, – помолила тя.
– Да, – отвърнал той, – това е позволено, но няма път до там. Замъкът се издига на Изток от Слънцето и на Запад от Луната, но ти никога няма да намериш пътя до  там.

Когато тя се събудила, лежала на малка зелена полянка всред гъста, тъмна гора.

На сутринта, когато се събудила и Принца и замъка били изчезнали. Тя лежала на малка зелена полянка всред гъста тъмна гора, а до нея предишните ѝ скъсани дрехи. Разтрила очи и щом се разсънила, горчиво заплакала и спряла едва, когато съвсем изнемощяла. Тогава поела на път. Вървяла ден след ден много дълго и накрая стигнала до огромна планина.

Вървяла ден след ден безкрайно дълго.

Там седяла възрастна жена и си играела с една златна ябълка. Девойката я попитала дали знае пътя до Принца, който е с мащехата си в замъка на Изток от Слънцето и на Запад от Луната и ще се жени за Принцесата с нос, дълъг три аршина.
– Ти откъде го познаваш? – попитала жената. – Да не би да си тази, която трябваше да му стане жена.

Да, тя била.

– Ах, ах, значи ти си това? – възкликнала жената. – Не зная нищо повече за него от това, че живее в замък на Изток от Слънцето и на Запад от Луната. Струва ми се, че ще пристигнеш или твърде късно, или никога. Но може да яхнеш коня ми и да идеш при моята съседка. Може тя да знае повече. Стигнеш ли там, щипни лявото ухо на коня ми и той ще се върне сам вкъщи. Вземи и тази златна ябълка, може да ти помогне.

Тя се метнала на коня и яздила много, много дълго. Накрая пристигнала до планина, където седяла жена със златен гребен в ръка. Девойката попитала дали знае пътя до замъка на Изток от Слънцето и на Запад от Луната. Също като предишната жена, тя отвърнала, че нищо не знае за него, освен че е на Изток от Слънцето и на Запад от Луната.
– Сигурно ще закъснееш или няма никога да го намериш. Но може да яхнеш моя кон и да идеш до най-близката ми съседка. Може тя да знае нещо. Когато стигнеш там, щипни коня ми по лявото ухо и той сам ще се върне у дома.
После подала на девойката златния гребен и рекла да го вземе, защото може да ѝ потрябва.

Момичето се метнало на коня и препускало дълго, дълго. След по-дълго от най-дългото време пристигнало до огромна планина. Там седяла стара жена, която предяла на чекрък със златно колело. Девойката попитала дали знае как да намери Принца и замъка, който се намира на Изток от Слънцето и на Запад от Луната.
Всичко станало както предния път.
– Ти да не си онази, която трябваше да се ожени за Принца, – попитала жената.
Да, наистина тя трябвало да се ожени за Принца.

За беда, и тази жена не знаела повече от предишните две. На Изток от Слънцето и на Запад от Луната било единственото, което знаела.
– Сигурно ще закъснееш, или няма никога да го намериш, – рекла накрая, – но може да вземеш коня ми и да идеш да попиташ Западния Вятър. Може той да знае къде е палатът и да те издуха нататък. Щом стигнеш там, щипни лявото ухо на коня ми и той ще се прибере у дома сам.
После жената подала чекръка със златното колело и добавила:
– Вземи това, може да ти потрябва.

Девойката яздила много дни, но след по-дълго от най-дългото време, тя стигнала до Източния Вятър и го попитала как да стигне до Принца, който живее на Изток от Слънцето и на Запад от Луната.

– Аз съм чувал за Принца, – отвърнал Източния Вятър, – и за замъка също. Но не знам пътя до там, защото не мога да духам толкова далече. Ако искаш, мога да те заведа при брат ми, Западния Вятър. Може и да знае, защото духа много по-силно. Седни на гърба ми и ще те отнеса там.

Така и направили. Пътешествието било прохладно и свежо. Щом пристигнали, Източния Вятър разказал, че тя е онази, която трябвало да се ожени за Принца, който живеел в палата на Изток от Слънцето и на Запад от Луната, и е тръгнала да го намери. Довел я тук, за да попита дали Западния Вятър знае къде се намира палата.
– Не, никога не съм духал толкова надалече, – отвърнал Западния Вятър, – Но ако искаш, мога да те отведа при Южния Вятър. Той е много по-силен от нас и духа на длъж и шир. Може би той ще ти каже. Седни на гърба ми и ще те отнеса там.

Така и направили. Тръгнали към Южния Вятър, и не след дълго пристигнали. Западният Вятър помолил брат си да покаже на момичето пътя до палата, който се намира на Изток от Слънцето и на Запад от Луната, защото тя била онази, която трябвало да вземе Принца.
– Наистина ли, – попитал Южния вятър, – това ли е тя? Да, аз духам навред, щом дойде моето време, – рекъл той, – но никога не съм стигал толкова далече. Ако искаш, ще те заведа при брат ми, Северния Вятър. Той е най-големият и най-силният от нас, и ако той не знае къде е, тогава няма кой друг да ти каже на този свят. Седни на гърба ми, и аз ще те отнеса там.

И тя седнала отзад, а той задухал право напред. Пътуването било кратко. Пристигнали в дома на Северния Вятър. Той бил тъй див и необуздан, че мразовитите му пориви се усещали отдалеч.
– Какво искаш? – се провикнал така, че душите им се смръзнали.
– Ах, не бъди така свиреп, – казал Южния Вятър, – Това съм аз и водя онази, която трябваше да вземе Принца, който живее в палата на Изток от Слънцето и на Запад от Луната. Тя иска да те пита дали си ходил там и дали познаваш пътя, защото тя много иска да го намери.
– Да, знам къде е, – рекъл Северния Вятър. – Веднъж там издухах клоните на трепетликите, но после така се изморих, че дни наред не можех даже леко да повея. Ако си решена да отидеш, и не те е страх да тръгнеш с мен, ще те взема на гърба си и ще се опитам да те издухам до там.

Да, тя искала и била готова на каквато и да е цена. Не се плашела, колкото и страшно да било.
– Добре, тогава ще пренощуваш при мен, – рекъл Северния Вятър, – защото ще ни трябва ден, че и повече докато стигнем там.

На следващата сутрин, Северния Вятър я събудил, поел дълбоко дъх и станал толкова грамаден и мощен, колкото страшен. А после се понесли високо в небесата, сякаш нямало да спрат, докато не стигнат края на земята. Извила се такава буря над земята, че поломила цели къщи и гори. А щом се понесли над морето, стотици кораби били разбити. Продължавали да се носят все по-далеч, толкова, че няма никой да повярва, че това е възможно. Но Северния Вятър все повече отпадал и така се изтощил, че едва успявал да вее. Отслабвал все повече и накрая слязъл толкова ниско, че гребените на вълните заплискали петите ѝ.
– Страх ли те е? – попитал Северния Вятър.
– Не, – отвърнала тя, – не ме е страх.

Вече били близо до сушата и силите на Северния Вятър едва стигнали да я остави на брега под прозорците на палата, който бил на Изток от Слънцето и на Запад от Луната. Бил тъй изтощен, че останал много дни да си почине, преди да задуха обратно към дома.

На следващата утрин тя седнала да си играе със златната ябълка под прозорците на палата. Първа я видяла дългоносата Принцеса, която щяла да се ожени за Принца.
– Какво искаш за твоята златна ябълка? – попитала тя, като се подала през прозореца.
– Тя не се продава, ни за злато ни за пари, – отвърнало момичето.
– Щом не се продава ни за злато, ни за пари, какво искаш за нея? Може да получиш всичко, каквото пожелаеш, – рекла Принцесата.
– Добре, ако ми позволиш да се срещна с Принца и да остана в стаята му през нощта, може да я вземеш, – рекла онази, която пристигнала със Северния Вятър.
– Да, – съгласила тя, – това може да бъде уредено.

Принцесата получила златната ябълка. Но когато девойката влязла в стаята при Принца, той спял дълбоко. Тя го викала, разтърсвала го целия и горчиво плакала, но не могла да го събуди, защото вечерта му дали приспивателно. На сутринта, когато светлината на деня се завърнала, дългоносата Принцеса дошла и я изгонила.

През деня девойката отново седнала пред палата и започнала да реши косите си със златния гребен. Всичко станало, както предния път. Принцесата попитала какво иска за гребена. Девойката отвърнала, че не го продава ни за злато ни за пари, но ако ѝ позволи да се срещне с Принца и да прекара нощта с него, може да го вземе.

Когато влязла при него, той пак спял. Колкото и да го разтърсвала, сънят му бил тъй дълбок, че нищо не можела да го пробуди. Когато светлината на деня се върнала, дългоносата Принцеса дошла и я изгонила отново.

През деня, девойката отново застанала под прозорците на палата и започнала да преде със златното колело на чекръка, а дългоносата Принцеса поискала и него. Тя отворила прозореца и попитала колко струва. Момичето рекло, както предните два пъти, че не го продава ни за злато, ни за пари. Ако ѝ позволят да иде пак при Принца и да остане с него цяла нощ, ще ѝ го даде.

Да, Принцесата и този път се съгласила.

Но едни хора, християни били в съседната стая на Принца. Две нощи по ред те слушали жалния зов и плача на момичето и разказали всичко на Принца. Вечерта, когато Принцесата му поднесла упойваща напитка, той се престорил, че я изпива, но излял бокала зад себе си, защото вече знаел какво е това.

Когато девойката влязла, Принца бил буден и тя му разказала как успяла да дойде при него.
– Да, пристигаш тъкмо навреме, – казал ѝ Принца, – защото утре сутринта ще се женя, но не искам дългоносата Принцеса, а ти си единствената, която може да ме спаси. Ще кажа, че преди да се оженя, желая да разбера какво умее моята невеста. Ще я помоля да изпере бялата риза, която има три капки восък. Тя ще се съгласи, защото не знае, че ти си ги направила. Само християнин може да се справи с това, а не група тролове. Тогава ще кажа, че ще взема онази, която успее да го направи. А аз знам, че ти можеш.

Такава радост и щастие за тях била тази нощ. На другия ден, преди сватбата да се състои, Принца казал:
– Искам да се убедя, че Принцесата е способна да ми бъде жена.

Да, тя ще докаже това, съгласила се мащехата.

– Имам фина риза, която като младоженец трябва да облека. Но има три восъчни капки по нея и искам да се изперат. Положил съм клетва, че ще се оженя за онази, която може да се справи с това. Ако не успее, няма да я взема за жена.

Ах, това е дребна работа, казали си всички и се съгласили. Дългоносата Принцеса започнала да пере колкото се може по-добре. Но колкото повече търкала, толкова повече петното растяло.

– Ох, щом не можеш да го изпереш, – рекла майка ѝ, една старица трол, – дай ми да опитам.
Но едва докоснала ризата и петното пораснало още. Колкото повече жулела, толкова по-голямо и черно растяло лекето.

Другите тролове също пожелали да опитат, но колкото повече търкали, толкова по-грозно ставало петното и накрая ризата заприличала, все едно е измъкната от комина.

– Ох, от вас никоя не става, – рекъл Принца. – Сигурен съм, че онова просто момиче под прозорците на палата, може по-добре да се справи. Я ела тук, момиче! – викнал той.

И тя дошла.
– Можеш ли да изпереш ризата така, че да махнеш петното?
– Ах, не знам, – отвърнала тя, – но ще опитам.
Едва я хванала и натопила във водата, ризата блеснала – по-бяла и свежа от току-що навалял сняг.
– Да, ти си жената за мен, – казал Принца.

Щом чула това, старата мащеха така се ядосала, че се разхвърчала на парчета, а след нея дългоносата Принцеса и всички останали тролове. Вярвам, че се е случило точно така, защото до днес никой не е чул и дума за тях.

Принца и принцесата освободили християните, които били пленени в двореца. После взели със себе си толкова злато и сребро, колкото можели да носят и се преселили много далеч от палата, който се намира на Изток от Слънцето и на Запад от Луната.

КРЕДИТ: East of the Sun and West of the Moon, Asbjørnsen and Moe, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, ИЛЮСТРАЦИИ И КОРИЦА: Kay Nielsen

Всичкитворби