Митове & Легенди

Защо щъркелите обичат Холандия

Препоръчва се за възраст над 5 год.
11мин
чете се за

От всички държави в Европа тези умни дългокраки птици, обичат най-много Холандия. Долитат от далечна Африка и се чувстват у дома си сред дигите и вятърните мелници. Щъркелите там са с хиляди и често се разхождат по улиците, без да се притесняват. Строят гнездата си по алените покриви и отглеждат своите малки дори по високите кули на църквите.Когато някой постави колело от каруца на дърво в двора си, щъркелите разбират, че това е покана да се настанят там.

Градски пейзаж с два щъркела до езеро, Frederik Ottens, 1724, Rijks Museum

След дългото пътуване първата им работа е да оправят тоалета си. После, сериозни като стари майстори зидари, се захващат да събират пръчки и сено за новите си къщи. Но на всеки час отново спират, за да се чистят и решат с дългите си клюнове. Изглежда щъркелът никога не бърза. Понарежда малко клечки и пак започва да се пощи, като се оглежда да провери какво правят другарите му.

Година след година, двойка щъркели използва едно и също гнездо. Те обичат постоянството и не харесват да се местят. Ако случат на добри стопани, господин и госпожа Щъркелови се настаняват в гнездото си, като бдят и в къщата под тях винаги да гука бебе. Тяхното завръщането напролет е празник за всяко холандско семейство.

Щъркелите там живеят охолно, защото Холандия е жабешкият рай, и храна има в изобилие. Тези птици бавно похапват на обед и рядко бързат за вечеря. След усилената работа рано сутринта, скриват дългите си клюнове в гъстата си перушина и щръкнали по покривите, все едно са на кокили, дремят с часове. Вдигат и кръстосват единия си крак и затова приличат на числа четворки. Привечер изпляскват два-три пъти с криле, разтърсват се и се разхождат бавно бавно. Птиците се чувстват у дома си и на село и в града – станали са неотдел
на част от типичната холандска гледка. Една холандска поговорка добре описва това: „На полето крава пасе, куче тича след зайци, а щъркелът лови жаби.“

Истината е, че без щъркелите, Холандия щеше да прилича на Египет по времето на Моисей – там щеше да гъмжи от жаби.

Холандците наричат щъркелите с обич „предвестник на богатство“. Всяка пролет момчета и момичета, майки и бащи с радост посрещат белите птици, които се завръщат от Египет.
– Какво ми носиш? – е тяхната мисъл или въпрос.

Ако щъркел изостави своето гнездото, семейството в пренебрегнатата къща потъва в скръб, защото това означава, че са загубили късмета си. Ако татко Щърк и госпожа Щърк харесат ново място за гнездо, хората от къщата се радват повече, отколкото ако неочаквано намерят пари, защото „в къщата, на чийто покрив щъркелите свият гнездо, ще дойде бебе“, казват холандците и много се радват.

Благодарение на елфите в Нидерландия, северни земи са тъй популярни в щъркеловия свят и умните птици прелитат дотам хиляди километри. Ето как се случило всичко.

Преди хиляди години, когато камили и кервани кръстосвали из Африка, Нидерландия не съществувала, защото земите ѝ били все още под вълните. Когато водата на Северно море се отдръпнала, се образувала Земята с милиони острови и първи там се настанили жабите. Размножили тъй много, че изникнал въпросът кой ще обитава новата страна – хора или жаби. Някои гадини израснали огромни, като че имали амбиция да станат едри като биволи. Нощем крякали тъй гръмогласно, че отвратителният шум заглушавал дори вълшебната музика на елфите. Изглежда жабите решили, че соленият океан отстъпил земите си специално, за да се направи място заради тях.

Вълшебните същества в Холандия били отвратени от начина, по който тези животни се държали. Нощем на ливадата винаги намирали огромни жаби, настанени във вълшебните им кръгове да се хилят и присмиват. Затова, когато чули за щъркелите в Африка и завидния им апетит за всякакви пълзящи, скачащи и шляпащи из блатото гадини, решили да ги поканят в Холандия. Елфите не знаели нищо за тези птици – нямали дори идея как изглеждат, но разбрали някои хубави неща за тях. Умните птици имали завидна репутация, защото с любов се грижели за малките си и почитали възрастните си родители. В някои държави щъркелът е символ на синовна преданост.

Елфите изпратили своя делегация на конгреса на щъркелите в Египет, където щяла да се обсъди поканата да долетят на запад. Разпратили покани до всички червенокраки птици – до тези дето крачели из тръстиките на Нил и до други, дето виели гнезда по храмовете, до онези, които кацали по пирамидите и виели гнезда по върховете на античните колони, и до всички подредени на редици по стрехите на къщите в градовете. Градските птици изкарвали прехраната си като чистели улиците, а речните се хранели предимно с риба, жаби и мишки.

На щъркеловото събрание поканата била обсъдена и приета с радост – с изключение на някои остарели дядовци и баби, които се страхували от непознатите земи. На втора сбирка било прието само най-силните птици да участват в полета, а страхливите, слабите и старите да останат. Закрили заседанието с такова шумно тракане, каквото не било чувано Египет.

Щъркелите пътуват на ята и хиляди заедно напуснали Египет. Издигнали се нависоко – с широко разперени криле и крака опънати назад, за няколко часа прелетели над Европа. Пристигнали и се разселили навред из влажните земи на новата родина. Уговорили се всяка двойка да си намери дом, а когато дойде есента – да се съберат отново и да се върнат в Египет заедно.

Каква новост били тези снежнобели чужденци за елфите и жабите! Било красиво да ги гледаш как крачат из ливадите или се лутат из блатата и каналите. Много скоро новодошлите птици придобили твърде лоша слава сред жабешкото население, а змиите направо заявили, че Холандия ще бъде унищожена от тези ненаситни чужденци. Но за елфите новината била добра, защото най-сетне в безопасност можели да танцуват в магичните си кръгове. Жабите не смеели да скачат по тревите на открито, защото щъркелите може да ги глътнат. Новите птици забивали клюновете си толкова дълбоко в калта, че не останала жаба или змия в безопасност. Краката на щъркелите били дълги и така лесно газели в дълбоките води, че хиляди жаби скоро били изядени и из локвите и блатата останали много жабешки сираци и вдовици.

Когато елфите се запознали по-добре с новите си гости и видели навиците им, едва не се задавили от смях. Не били изненадани от това, което обичат да ядат, но едва сега разбрали, че щъркелите не са пойни птици. Вместо с глас, говорели един на друг с тракане на дългите си клюнове. Феите се възхищавали на красивата им перушина – снежно бяла освен перата по крилете им, а дългите ярко червени крака им се стрували направо чудо. В началото домакините решили, че гостите им носят червени чорапи и се притеснявали колко тежка работа ще е прането, защото в Холандия всичко задължително трябва да е чисто.

Според елфите най-забавно било да се наблюдава господин Щърк, когато е влюбен. За да привлече вниманието и да угоди на своята любима, той прави най-смешните движения. Започва да подскача и се движи на подскоци. После разперва крилете си, като че се кани да прегърне своята избраница и танцува около нея, сякаш е препил с вино. През цялото време свири най-хубавата музика, която е по силите му, като трака шумно с клюн. Изнася цял концерт от тракащи любовни серенади. За елфите това представление било много по-забавно от която и да е маймунска, козешка или магарешка игра. Колко много се смеели всички!

Елфите били много благодарни на щъркелите, че изчистили всички поляни и ливади от гадините. Как тези деликатни и грациозни същества успяват да поемат толкова змии, жаби и попови лъжички в своите стомаси и да ги превърнат в снежнобяла перушина, прекрасни криле и дълги алени крака, си останало загадка. Това било много по-вълшебно от всичко останало на света – много по-удивително от всичко, което те самите можели да правят. Е, разбира се, елфите и феите са без стомаси и не могат да ядат, та затова цялата тази работа с дъвченето и смилането останала мистерия за тях.

Страх сковал не само жабешкия свят – всяко земноводно се разтреперило щом научило за новия враг. Тези пълзящи и скачащи твари твърде дълго мислели, че цялата земя е тяхна и е създадена единствено за тяхна полза! Нямали никаква идея как да се отърват от щъркелите. Жабешките татковци не можели нищо да направят, а жабешките майки много се страхували и забранили на поповите си лъжички да излизат навън. Страхували се, че ще видят малките си хванати в клюна, остър като ножица, да се извиват и крещят докато изчезнат в корема на чудовището.

Старите холандци често разказвали една приказка на своите внуци, за да ги научат какви беди може да навлече любопитството.

Щъркел и жаби, Patricq Kroon, 1900 – 1935, Rijks Museum

Една попова лъжичка често се препирала с мама Жаба, защото не ѝ разрешавала да иде и види една червена пръчка, за която научила от разказа на някакъв пътешественик. Госпожа Жаба не позволила, но обещала, че когато малката попова лъжичка изгуби опашката си и плавничетата ѝ се превърнат в жабешки крачета, с които бързо да скача и да бяга от опасностите, може да потегли на своето пътешествие.

Преди да тръгне поотрасналото жабче, тя пак го предупредила да не приближава много тази любопитна пръчка, която всички оживено обсъждали в блатото. Досега никой не бил успял да разбере какво е това червено нещо, стоящо във водата, но старите жаби предполагали, че е опасно и предупреждавали всички да внимават и да стоят настрана.

Всъщност тази червена пръчка била кракът на щъркела, докато спял следобедната си дрямка. Жабите не били виждали още такова нещо и не подозирали, че това е щъркел, с крака кръстосани на цифра четири. Не знаели нищо за дългия му клюн, който се отваря и затваря, все едно е капан – хваща змии и жаби и за миг ги поглъща.

За беда, тази неука млада жабка, която за пръв път излязла от дома, отишла право при червената пръчка и за да покаже смелостта си, отъркала нос в странното червено нещо. Ужасното същество, което тъкмо било потънало в дрямка, се събудило и тракнало на клюна. За миг младичката жабка изчезнала в стомаха на страшното чудовище, което се оказало, че има два червени крака, а не един. При вида на тази лакомия, се чул ужасен плясък, защото подредените в редица жаби по брега на блатото скочили да се спасяват във водата.

Оттогава жабите разбрали, че Холандия вече не им принадлежи изцяло.

Приказка за щъркелите, Marcus Gheeraerts, 1578, Rijks Museum

Хората в Холандия също много се зарадвали на победата на щъркелите във войната с гадните животни. Всички сипели похвали и провъзгласили щъркелите за спасители на страната. Започнали да слагат по покривите на къщите си хитроумни приспособления, за да накарат птиците да свият гнездо там. Старите колелета на каруци били издирени и закрепени по короните на дърветата, за да може щъркелите да ги използват за гостни или гардеробни.

Рицарите изрисували щъркели по щитовете и знамената си, а населението обявило забележителната птица за символ на града. Посветили столицата Хага на птицата спасител и издълбали езерца в четирите края на града. Там хранят и се грижат за щъркелите за сметка на града. Много трогателни истории се разказват в Хага за нежната привързаност на щъркелите към децата си и затова са пример на холандските майки как да бъдат най-добрите на света.

В цялата страна, във всичките ѝ единадесет провинции, подсуши ли се блато или езеро за ново село, традицията повелява земята да не се приема за холандска, докато там не се заселят щъркели. В подсушени от блата земи, които там наричат полдери, хората забиват в високи дървени колони като покана семейства щъркелите да дойдат и да заживеят с хората. По пътищата също се издигат стълбове за щъркеловите гнезда. Станало е обичай за стопаните, щом техните щъркели се завърнат напролет да дават богато угощение, а част от храната оставят за крилатите гости. Много холандски поговорки са посветени на птицата, която донася бебета и люлки.

Щъркел с бебета чука на вратата, Edouard Taurel, after Mari ten Kate, 1846 – 1892, Rijks Museum

От времената, когато царувала кралица Вилхемина, холандските деца започнали да пращат по щъркелите писма до своите другари, тръгнали на печалба в чужбина. Връзвали през есента тънки листчета за червените крака на птиците и изпращали съобщения до децата в древните земи на сфинксове и пирамиди и до децата в Израел. Отговорите пристигали през пролетта. Затова децата поздравяват птиците и ги наричат "носители на благословии".

Ето защо щъркелите обичат Холандия.

КРЕДИТ: Why the stork loves Holland (1919), William Elliot Griffis, превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, КОРИЦА: Ooivaar met een kikker, anonymous, 1586 – 1636, Rijks Museum

prikazki.eu