Митове & Легенди

Защо щъркелите обичат Холандия

12мин
чете се за

Тези дългокраки умни птици, от всички държави в Европа, обичат най-много Холандия. Прелитат целия път от далечна Африка и се чувстват у дома си всред дигите и вятърните мелници. Щъркелите там са с хиляди и често се разхождат по улиците, без изобщо да се притесняват. Строят гнездатата си по алените покриви и комините на къщите. Отглеждат своите малки дори по високите кули на църквите.

Градски пейзаж с два щъркела до езеро, Frederik Ottens, 1724, Rijks Museum

Щом някой закрепи колело от каруца на дърво в двора си, щъркелите разбират, че ги канят да се настанят и да останат. Първата им работа след дългото пътуване е да оправят тоалета си. Захващат се с това още преди да са започнали строежа на гнездото. Може да ги видиш как на всеки час чистят и решат перата си с дългите си клюнове. После, сериозни като стари майстори зидари, се захващат да събират пръчки и сено за новите си къщи. Но изглежда, никога не бързат. Щъркелът понарежда малко клечки и пак се хваща с тоалета си, като се оглежда наоколо да провери другарите му с какво се занимават.

Година след година, двойка щъркели използват същото гнездо. Те обичат постоянството и не харесват да се местят. Ако случат на добри стопани, господин и госпожа Щъркелови се настаняват в гнездото си и бдят и в къщата отдолу винаги да гука бебе. Завръщането им напролет е празник за дома на всяко семейство в Холандия.

Щъркелите живеят охолно там, защото Холандия е жабешкият рай, и храна там има в изобилие. Бавничко похапват своята вечеря и рядко бързат за обяд. След усилената работа от рано сутринта, скриват дългите си клюнове в гъстата си перушина и щръкнали по покривите, все едно са на кокили, дремят с часове. Вдигат и кръстосват единия си крак и затова приличат много на числа четворки. Привечер изпляскват два-три пъти с криле, разтърсват се и се разхождат без да бързат. Птиците се чувстват у дома си и на село и в града, и отдавна са станали част от типичната холандска гледка. Една холандска поговорка описва това добре: „На полето кравата пасе, кучето преследва зайци, а щъркелът си хваща жаби.“

Истината е, че без щъркелите, Холандия щеше да заприлича на Египет, по времето на Моисей и там щеше да гъмжи от жаби.

Холандците наричат щъркелите с обич „носител на богатство“. Всяка пролет момчета и момичета, майки и бащи посрещат с радост белите птици, които се завръщат от Египет.
– Какво ми носиш? – е тяхната мисъл или въпрос.

Ако щъркел изостави своето гнездото, семейството в пренебрегнатата къща потъва в скръб, защото това означава, че са загубили късмета си. Ако татко Щърк и госпожа Щърк харесат ново място за гнездо, хората от къщата се радват повече, отколкото ако бяха намерили неочаквано пари, защото „в къщата, на чийто покрив щъркелите свият гнездо, ще дойде бебе“, казват холандците и се радват много.

Благодарение на елфите в Нидерландия северни земи са толкоз популярни в щъркеловия свят и умните птици прелитат до там хиляди километри. Ето какво и как се случило.

Преди хиляди години, когато камили и кервани кръстосвали из Африка, Нидерландия не съществувала, защото земите ѝ били все още под вълните. Когато водата на Северно море се дръпнала, се образувала Земята с милиони острови и първи там се настанили жабите. Размножили тъй много, че изникнал въпросът кой ще обитава новата страна – хора или жаби. Някои гадини израснали огромни, като че имали амбиция да станат едри като биволи. Нощем крякали тъй гръмогласно, че отвратителният шум заглушавал дори вълшебната музика на елфите. Изглежда жабите решили, че соленият океан отстъпил земите си специално, за да се направи място заради тях.

Всички вълшебни същества в Холандия били отвратени от начина, по който тези животини се държали. Нощем на ливадита винаги намирали огромни жаби, настанени във вълшебните им кръгове да се хилят и присмиват. Затова, като научили за щъркелите в Африка със завидния им апетит за всякакви пълзящи, скачащи и шляпащи из блатото гадини, решили да ги поканят в Холандия. Елфите не знаели нищо за тези птици – нямали дори идея как изглеждат, но чули и някои хубави неща за тях. Умните птици имали завидна репутация, защото с любов се грижели за малките си и почитали възрастните си родители. В някои държави щъркелът е символ за синовна преданост.

Елфите изпратили своя делегация на конгреса на щъркелите в Египет, където щяла да се обсъди поканата да долетят на запад. Разпратили покани до всички червенокраки птици – до тези дето крачели из тръстиките на Нил и до други, дето виели гнезда по храмовете, до онези, които кацали по пирамидите и виели гнезда по върховете на античните колони, и до всички подредени на редици по стрехите на къщите в градовете. Градските птици изкарвали прехраната си като чистели по улиците, а речните се хранели предимно с риба, жаби и мишки.

На щъркеловото събрание поканата била обсъдена и приета с радост – с изключение на някои остарели дядовци и баби, които се страхували от непознатите земи. На втора сбирка било прието само най-силните птици да участват в полета, а страхливите, слабите и старите да останат. Закрили заседанието с такова шумно тракане, каквото дотогава не било огласяло Египет.

Щъркелите пътуват на ята и хиляди заедно напуснали Египет. Издигнали се нависоко – с широко разперени криле и крака опънати назад, за няколко часа прелетели над Европа. Пристигнали и се разнесли навред из влажните земи на новата родина. Уговорили се всяка двойка да си намери собствен дом, а когато настъпи есента – да се съберат отново и заедно да се върнат в Египет.

Каква новост били тези снежнобели чужденци за елфите и жабите! Красиво било да ги гледаш как се разхождат из ливадите или се лутат из блатата и каналите. Но скоро новодошлите птици придобили твърде лоша слава сред жабешкото население, а змиите направо заявили, че Холандия ще бъде унищожена от тези ненаситни чужденци. Но за елфите новината била добра, защото вече можели в безопасност да танцуват в магичните си кръгове. Жабите не смеели да скачат по тревите на открито, защото щъркелите щели да ги глътнат. Новите птици забивали клюновете си толкова дълбоко в калта, че вече нямало жаба или змия в безопасност. Краката на щъркелите били дълги и така лесно газели в дълбоките води, че хиляди жаби скоро били изядени и из локвите и в блатата останали много жабешки сираци и вдовици.

Когато елфите се запознали по-добре с новите си гости и видели навиците им, едва не се задавили от смях. Не били изненадани от това, с какво обичат да се хранят, но скоро разбрали, че щъркелите не са пойни птици. Вместо с глас, говорели един на друг с тракане на дългите си клюнове. Феите се възхищавали на красивата им перушина – снежно бяла освен перата по крилете им, а дългите ярко червени крака им се стрували направо чудо. В началото домакините решили, че гостите им носят червени чорапи и се притеснявали колко тежка работа ще е прането, защото в Холандия всичко задължително трябва да е чисто.

Според елфите най-забавно било да се наблюдава господин Щърк, когато е влюбен. За да привлече вниманието и да угоди на своята любима, той прави най-смешните движения. Започва да подскача и се движи на подскоци. После разперва крилете си, като че се кани да прегърне своята избраница и танцува около нея, сякаш е препил с вино. През цялото време свири най-хубавата музика, която е по силите му, като трака шумно с клюн. Изнася цял концерт от тракащи любовни песни или серенада. За елфите това представление било много по-забавно от която и да е маймунска, козешка или магарешка игра. Колко много се смеели всички!

Елфите били много благодарни на щъркелите, че изчистили всичките поляни и ливади от гадините. Как тези деликатни и грациозни същества успявали да поемат толкоз много змии, жаби и попови лъжички в своите стомаси и да ги превърнат в снежнобяла перушина, прекрасни криле и дълги алени крака, си оставало загадка. Това им се струвало много по-вълшебно от всичко друго на света – много по-удивително от всичко, което те самите можели да правят. Е, разбира се елфите и феите са без стомаси и не могат да ядат, та затова цялата тази работа с дъвченето и смилането била мистерия за тях.

Страх сковал не само жабешкия свят – всяко земноводно се разтреперило като научило за новия им враг. Тези скачащи и пълзящи твари твърде дълго си мислели, че цялата земя е тяхна и е създадена единствено за тяхна полза! Нямали никаква идея как да се отърват от щъркелите. Жабешките татковци не можели нищо да направят, а жабешките майки много се страхували и не позволявали на поповите си лъжички или жабчета да излизат навън. Страхували се, че ще видят малките си хванати в клюна, остър като ножица, да се извиват и крещят докато изчезнат в корема на чудовището.

Старите холандци често разказвали една приказка на своите внуци, за да ги научат какви беди може да навлече любопитството.

Щъркел и жаби, Patricq Kroon, 1900 – 1935, Rijks Museum

Една попова лъжичка често се препирала с мама Жаба, защото не ѝ разрешавала да иде и види една червена пръчка, за която научила от разказа на някакъв пътешественик. Госпожа Жаба не позволила, но обещала, че когато малката попова лъжичка изгуби опашката си и плавничетата ѝ се превърнат в жабешки крачета, с които бързо да скача и да бяга от опасностите, може да потегли на своето пътешествие.

Преди да тръгне поотрасналото жабче, тя пак го предупредила да не приближава много тази любопитна пръчка, която всички оживено обсъждали в блатото. Досега никой не бил успял да разбере какво е това червено нещо, стоящо във водата, но старите жаби предполагали, че е опасно и предупреждавали всички да внимават и да стоят настрана.

Всъщност тази червена пръчка била кракът на щъркела, докато спял следобедната си дрямка. Жабите още не били виждали още такова нещо и не подозирали, че това е щъркел, с крака кръстосани на цифра четири. Те не знаели нищо за дългия му клюн, който се отваря и затваря, все едно че е капан – хваща змии и жаби и ги поглъща за миг.

За беда, тази неука млада жабка, която за пръв път излязла от дома, отишла право при червената пръчка и за да покаже смелостта си, отъркала нос в странното червено нещо. Ужасното същество, което тъкмо се било унесло в дрямка, се събудило и тракнало с клюн. За миг младичката жабка изчезнала в стомаха на страшното чудовище, което се оказало, че има два червени крака, а не един. При вида на тази лакомия, се чул ужасен плясък, защото подредените в редица жаби по брега на блатото скочили да се спасяват във водата.

Оттогава жабите разбрали, че Холандия вече не им принадлежи изцяло.

Приказка за щъркелите, Marcus Gheeraerts, 1578, Rijks Museum

Хората в Холандия също много се зарадвали на победата на щъркелите във войната с гадните животни. Всички сипели похвали и провъзгласили щъркелите за спасители на страната. Започнали да слагат по покривите на къщите си хитри приспособления, за да накарат птиците да свиват там гнезда. Старите колелета на каруци били издирени и закрепени по короните на дърветата, за да може щъркелите да ги използват за гостни или гардеробни.

Рицарите изрисували щъркели по щитовете и знамената си, а населението обявило забележителната птица за символ на града. Посветили столицата Хага на птицата спасител и издълбали езерца в четирите края на града. Там хранят и се грижат за щъркелите за сметка на града. Много трогателни истории се раказват в Хага за нежната привързаност на щъркелите към децата си и затова са пример на холандските майки, за да бъдат най-добрите на света.

В цялата страна, във всичките ѝ единдесет провинции, подсуши ли се блато или езеро за ново село, традицията повелява да не се приема за холандско, докато там не се заселят щъркели. В новозавоюваните, подсушени от блата земи, които там наричат полдери, хората забиват в земята високи дървени колони като покана семейства щъркелите да дойдат и да заживеят с хората. По пътищата също се издигат стълбове за щъркеловите гнезда. Станало е обичай за стопаните, щом щъркелите им напролет се завърнат, да дават богато угощение, а част от храната си оставят за птичите си посетители. Много холандски поговорки са посветени на птицата, която донася бебета и люлки.

Щъркел с бебета чука на вратата, Edouard Taurel, after Mari ten Kate, 1846 – 1892, Rijks Museum

От времената, когато царувала кралица Вилхемина, холандските деца започнали да пращат по щъркелите писма до своите другари, тръгнали на печалба в чужбина. Връзвали през есента тънки листчета за червените крака на птиците и изпращали съобщения до децата в древните земи на сфинксове и пирамиди и на децата в Израел. Отговорите пристигали през пролетта. Затова децата поздравяват птиците и ги наричат "носители на благословии".

Ето защо щъркелите обичат Холандия.

КРЕДИТ: Why the stork loves Holland (1919), William Elliot Griffis, превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Корица: Ooivaar met een kikker, anonymous, 1586 – 1636, Rijks Museum

Всичкитворби