Митове & Легенди

Глиганът със златната четина

6мин
чете се за

В горите на Холандия живеели някога смели воини и изкусни ловци. Хората се хранели с горски плодове, жълъди и мед и не си представяли, че ще дойде ден, когато храната ще се добива от земята. Дори да знаели какво е зърно или хляб, почвата изглеждала прекалено твърда, за да се копае и засява със семена. Всички мислели, че единствено гората дава храна за хората. Жените събирали горски плодове, готвели жълъдите и правели медовина от меда, а мъжете ходели на риболов, лов и да воюват.

Елфите съжалили хората от севера, където през повечето време вали дъжд или сняг. Събрали се и решили да изпратят едно животно с бивни, което да разрови земята и да им помогне да разберат какви богатства крие тя. Научат ли се как да обработват почвата ще бъдат благословени с ферми и градини, хамбари и конюшни, сено и зърно, коне и крави, прасета и трева.

Във вълшебните земи имало стар обичай, щом се покаже първото зъбче на бебе елф, другарките на майката да му донесат хубави подаръци. Когато майката на мъничкия Фро видяла първото му бяло зъбче, с голяма радост съобщила хубавата новина на всички. Събитието било голямо и тя нямала търпение да види чудните подаръци, които ще получи нейното момченце.

Имало една фея, силна като бяла мечка. Тя се съгласила да дари на Фро странно същество, което може с носа си да разравя земята и да покаже на хората какво съдържа почвата под повърхността и как се обработва. Скоро след това решение тя чула две джуджета шумно да се препират кой кого ще победи с меха и огъня, защото и двамата били ковачи. И така, феята ги накарала да се състезават и на едното казала да раздуха огъня с меха. Другият бил кралят на джуджетата. Той хвърлил малко златна руда да се разтопи на огъня, но понеже не искал да загуби, хукнал да извика други елфи, за да му помогнат. Заповядал на джуджето с меха да не спира да раздухва огъня, без значение какво се случва. Затова, когато дребна фея, преобразена като конска муха влетяла и го ухапала за ръката, въпреки болката не спрял да духа. Накрая огънят толкоз буйно се разпалил, че разбудил ехото в пещерата.

Цялото злато се разтопило и кралят на джуджетата изтеглил от огъня със своите клещи могъщ глиган със златна четина. Това родено в огъня животно можело да лети със скорост на светкавица. Нарекли го Гулин, или Голден (Златко) и бил дарен на Фро. Когато Фро пораснал, използвал удивителното същество все едно е кон. Добрите елфи се зарадвали, защото хората ще получат помощ и ще се научат да правят удивителни неща.

Роденото в огън златно същество станало баща на всичките животни с бивни, които и до днес бродят из горите. Бивните са големи остри зъби, които израстват извън устата. Гулин научил своите синове – дивите прасета, как да ровят почвата с тях и да я правят рохка, за да могат растенията да растат, а Фро изпратил слънчеви лъчи и топли дъждове, за да стане плодородна разораната земя.

Хората забелязали това и останали удивени. Животните копаели с бивните си малки бразди, а после ровели с носове и ги разширявали. Това било добре дошло за птичките, които заподскачали в разкопаната земя, за да се хранят с червейчета и така разнесли разни семенца, които носели от топлите страни. Хората видели, че се появили нови растения със стъбла и класове с хиляди зрънца. Децата ги опитали и много ги харесали. Хората започнали да ги гълтат цели, да ги пекат на огъня или ги стривали с камъни. За пръв път в Холандия научили какво е хляб. Щом добавили и пчелен мед се научили да правят вкусни вафли и сладкиши. После започнали да запазват част от семенцата и да ги засяват през пролетта в разкопаните от животните парчета земя.

Жените станали изкусни в печенето. В началото използвали сгорещени камъни. После се научили да добавят мая в тестото, която втасва, т.е. прави мехурчета и хлябът набъбва. Започнали да готвят пухкави питки и сладкиши, но вече ги изпичали във фурни, които им направили мъжете. Когато сложили парче месо между две филии хляб създали сандвичите. Скоро се научили да правят цяла дузина различни хлябове и торти.

Най-мъдрите мъже в племената се събрали на съвет и си казали:
„Признаваме, че елфите и дори джуджетата са по-мъдри от нас. Жените ни също са чудесни, но не може да позволим на глиганите да мислят, че знаят повече от нас. Те ни научиха как да орем, птиците ни донесоха зърно, но ние сме по-велики, защото можем да ловуваме глигани.“

„Те могат да орат земята с бивни и носове, но не могат да правят торти, като нашите жени. Хайде да измислим как да победим дивите прасета, птичките и даже нашите жени. Да заприличаме на елфите като изобретим и ние нещо, което да е по-полезно от всичко досега.“

И така те мислили, мислили и с много труд създали ралото. Първо с остри пръчки в ръце те пробождали земята, но не достигали достатъчно дълбоко. Затова изковали плочи от желязо и ги закачили на тези пръти. После закрепили пръчката с железния накрайник на рамка, която да бъде теглена и полека-лека се сетили да сложат дръжки. Мъже и жени, впрегнати заедно дърпали плуга. Минали много години докато воловете започнали да вършат тази тежка работа вместо хората.

Реколта, firma Jos. Scholz, 1829 – 1880

Фро, синът на феята получил за подарък не само Гулин, но и Слеипнир – жребец бърз като светлината, който яздел през огън и вода. Получил също и вълшебен кораб, който можел да се носи по водата и земята. С този летящ кораб Фро можел да пътува като облак и да се променя също като тях. Можел да се появява и изчезва, когато и както му се ще.

Полека лека дивите прасета били изловени и изчезнали. Но в паметта на хората останали завинаги. Смели рицари носели щитове с изрисувани глави на глигани. Когато вярата в Принца на Мира направила войните редки, храмовете в чест на Фро били изоставени, но Коледния Юле Пън и тържества, които се празнували в чест на преминаването на Майката Нощ през декември, която е най-дългата нощ през цялата година, били променени в честване на Рождество. Глиганът станал символ за дарител на идеи за човешкия ум. Изпечен във фурната, вкусен и събуждащ апетита с клончета от розмарин се поднася на Коледната вечеря с песни.

КРЕДИТ: The boar with the golden bristles (1919), Thomas Y. Crowell Co., превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Корица: Илюстрация: Глиганът Гулин, Народно изкуство

Всичкитворби