Живяла някога една жена с дъщеричката си Ана. От ранни зори майката работела неуморно, а мързеливата Ана прекарвала дните си в игри с приятели. Ако се случело майка ѝ да я накара да свърши някаква работа, тя все отказвала под предлог, че ту едно нещо, ту друго го няма, ако ще всичко да било пред очите ѝ.
Веднъж майката се разболяла толкова тежко, че нямала сили даже да сготви и помолила Ана да свари малко ориз. Но безделницата веднага отвърнала:
– Не мога да намеря гърнето, как да готвя без него?!
Със сетни сили майката се надигнала и подала гърнето.
– Ами черпакът? Как да готвя без черпак! – не спирала мързеланата.
Болната майка пак се надигнала и подала черпака. Но Ана не се отказвала лесно – поискала водата, солта и накрая ориза! Възмутена от Аниното хитвуване, майката възкликнала:
– Дано се сдобиеш с хиляда очи! – и заспала, повалена от треската.
Когато се събудила, от момичето нямало и следа. Всички хукнали да я търсят. След няколко дни хората намерили един странен плод с хиляда очи. Щом майката го видяла, веднага познала тъмните хубави очи на Ана. Затова хората нарекли плода с хиляда очи на Ана, т.е. Ананас.
КРЕДИТ: „Why the Pineapple has a Thousand Eyes“, Mabel Cook Cole – „Piillippine folk tales“, 1916 г.; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2023 г.;
