Вълшебни приказки

Пътешествието на Они

12мин
чете се за

Отвъд океана в Япония живее любопитно същество на име Они. Там всяко дете го познава, макар че много рядко някой успява да го мерне. В един музей е изложен експонат – косматия му крак. Веднъж при силна буря Они паднал от небето и в бързината изгубил единия си крак, защото го заклещил в дървения капак на кладенец.

Много хора вярват, че Они живеят в облаците и ако има буря с гръмотевици понякога падат на земята. Ако това се случи, се скриват бързо долу в кладенците. Понякога се шмугват в кухни, трополят с чиниите и вдигат страшен шум. Държат се като котка, преследвана от куче. Тези същества са доста пакостливи без много да вредят. Има стари хора, които казват, че Они са неуправляеми – като деца, които сутрин се събуждат същи ангелчета, но следобед стават буйни като дяволчета. Та, горе-долу това е всичко, което знаем за Они.

Обърка ли се нещо, хората в Япония често обвиняват Они. Непохватните слугини и празноглавите хлапаци щом не свършат работата както трябва обясняват, че Они ги накарал да направят това или онова. Пияните, ако се спънат и паднат в кални локви вечер твърдят, че Они са ги бутнали нарочно. Лакоми дечица, които отмъкват захар и сладкиши, често казват на родителите си, че това е работа на Они.

Они обичат да се шегуват с хората, но не са опасни. И макар че никога не са позирали, в Япония е пълно с рисунки на Они. Някои имат на челото си едно око, други имат две, а понякога се срещат и с по три. Имат малки къси рогчета отгоре на главите си – не по-големи от тези на бебета еленчета и не порастват повече.

Косата на главите им стърчи, като на ревнали момиченца, когато им разчесват заплетените плитки, защото Они не използват гребени и огледала. Никога не мият и лицата си, та затова изглеждат доста черни. Кожата им е тъй груба – все едно е слонска, а краката им са с по три пръста. Учените, които изучават Они още не са постигнали съгласие дали имат носове или зурли като на прасенца.

Они са високи не повече от метър, но са много силни и едно от тях може с лекота да носи наведнъж два чувала с ориз. Те отмъкват храната, която хората оставят в свещените места за боговете. Могат да живеят без да дишат въздух.

От всичко най-обичат да си сръбват оризово вино, което в Япония наричат саке, и тъмна течност, която се нарича соев сос – тъй силен, че две-три капки стигат да подправят цяла риба. Този сос холандците харесват толкоз силно, колкото японците.

Освен всичко друго, най-голяма радост за младо Они е да се навре в магазин за порцеланови чинии. Успее ли да влезе, скача около чаши и чинии, крие се в буркани, яхва рафтовете, събаря всичко и се премята по тезгяха. Они е много весело и дяволито същество. На Нова Година японските момиченца, хвърлят шепа препечени соеви зърна във стаите и викат през смях:

„Они махай се от тука, че да влезе добра сполука!“

Они не могат да говорят, но бърборят подобно на маймунки. Изглежда често си говорят едно на друго врели некипели.

Веднъж великият шогун на Япония решил да направи подарък на принца на Холандия. Затова изпратил хора да подберат всичко удивително от своята страна. В дар на Земята с диги и вятърни мелници подбрали невиждани неща – от сладките картофи, индиго и захарна тръстика, които растат на юг, до сьомга, тюлени, моржове и бели мечки от ледените северни морета. Хората в Япония знаели малко за холандците – че обичат сирене, хранят се с вилици вместо с пръчици, носят дървени обувки, жените им обличат двадесет фусти едновременно, а мъжете – жакети с две златни копчета отпред – и изобщо хората там вършели нещата по обратния начин на японския.

Случило се така, че докато опаковали подаръците в палата Едо, младо Они с рогчета порасли едва наполовина се промъкнало в кухнята през големия бамбуков чучур на чешмата през нощта. Скоро скочил в склада. Там ценни чаши, вази, лакирани кутийки, кутийки за лекарства инкрустирани с перли, писалища, буркани с чай и бали с коприна били наслагани навред, готови да бъдат опаковани и подредени в сандъци. Имало също купчини жълта хартия за увиване на ценните предмети и оризова слама за опаковане на порцелана. Колко весело прекарал Они да се премята и търкаля върху тях! После скачал като маймунка от ваза във ваза. Навлякъл женско копринено кимоно и целият се скрил в прекрасните бродерии. После играл игри и се правел, че танцува с любимото си момиче-Они. Тъй весели и бурни танци! Забавлявал се на воля с лудориите си до зори.

Изведнъж звуци от ключалката подсказали на Они, че след миг вратата ще се отвори. Трябвало да се скрие без да губи капка време! Грабнал няколко бутилки соев сос от кухненските етажерки, шмугнал се в най-долното чекмедже на дамска тоалетка и се хлопнал вътре.

– Свещени Буда! – викнал човекът щом отворил вратата. – Кой е бил вътре!? Все едно плъхове са били на пикник тука!

Но скоро работникът подредил всичко както трябва. После опаковали красивите неща. Заковали сандъците с капаци и преди да е настъпила нощта, японските подаръци били натоварени в трюма на бърз холандски кораб, тръгващ от Нагасаки за Ротердам.

След дългото пътуване, корабът пристигнал в безопасност и сандъците с ценните подаръци били изпратени в Хага – тогавашната столица на Холандия, в красивия палат на принца, наречен Къща в гората. Там всичко било разопаковано и подредено, за да могат принцът и принцесата да ги разгледат на следващия ден.

Inhaling van de prins van Oranje, 1787, anonymous, Rijks Museum

На следващата сутрин слугинче влязло да излъска пода и да избърше прахта от подаръците. Любопитното девойче дръпнало чекмеджето на онази дамска тоалетка и едно космато нещо изскочило оттам. Момичето за малко не припаднало от страх! А Они – също побъркано от ужас, се втурнало по стълбите надолу, бутайки се поне в дузина от прислужниците, които тъкмо били седнали да хапнат за закуска.

Всички се разбягали с изключение на един храбър иконом, който грабнал ножа за масло и се приготвил да се бие. При тази страшна гледка Они, хукнало надолу към мазето, с надежда че ще намери дупка или процеп, откъдето да излезе. Там било пълно с рафтове с наредени пити сирене, буркани кисело зеле, маринована херинга и прясно изпечен ръжен хляб, струпан в ъгъла. Но, Ох! Какъв ужасен мирис издавало всичко за свикналото с аромата на японската храна носле! Они почти умрял от ужас, защото не бил подушвал аромати като тези в Япония. Ако ще и да го нарежат на парчета на мига трябвало да се махне от тука! Хукнал пак нагоре. За щастие вратата към градината била отворена. Грабнал бутилка пресен соев сос от кухненския рафт и със скок излязъл на открито.

На вратата мярнал чифт дървени обувки и ги нахлузил на краката си, за да не надушат кучета следите му. После хукнал през полето, криейки се между кравите, но видял че се задава един човек с вила. Они веднага скочил на врата на една крава и се хванал за рогата ѝ, а бедното животно хукнало все едно живота си спасява право към краварника, с надежда че ще успее да изтръска чудовището от гърба си.

Жената на един стопанин тъкмо отваряла едно чекмедже на скрина, за да извади новата си шапка от дантела. В този миг чула любимата си крава да мучи, зарязала чекмеджето незатворено и хукнала да види какво става през прозорчето на кухнята. Оттам тя винаги наглеждала кравите и малките теленца дали са добре и дали някое не се е разболяло.

През това време, в Къщата в гората, принцесата щом чула вика на слугинчето и врявата на прислужните хукнала още по бродирана нощница да разбере какво става. Съвсем различни и много смешни били отговорите на слугинчето, иконома, готвача, камериера и другите слуги.

Девойчето, дето отворило чекмеджето на тоалетката и пуснало Они да излезе, държала метлата и прахочистачката, все едно ще дава клетва. Тя заявила:
– Беше черна рошава маймунка и говореше на руски.
– Не, – заявил авторитетно иконома, – Чух това съществото – чисто чер овен, да бяга на задните си крака, но говореше немски, в това съм сигурен!

Готвачката, доста дебеличка холандка, разказала дълга история. Заявила с чест, че видяла чисто черно куче, подобно на китайски пекинез, но без козина. Накрая добавила, че само му мернала гърба, но било ясно, че нещото говорело английски, защото чула ясно как казва „сой“.

Камериерът честно си признал, че твърде се изплашил, за да може да твърди каквото да било със сигурност, но можел да се закълне, че думите, които доловил били на шведски. Веднъж на пристанището чул как говорят моряците от Швеция и бърборенето било точно като тяхното.

После дошъл ред на слугите – момчето за поръчки вярвал, че това бил дявола, но който или каквото и да било това, можел да се обзаложи на седмичната си заплата, че бърборенето било на френски.

Накрая принцесата разбрала, че всички от слугите говорят само родния холандски език и не разбират никой друг, грубо ги навикала и в яда си им казала накрая:
– Всички до един сте с кашкавалени глави!

После с деликатните си пръсти подредила прекрасните подаръци дошли от Далечния Изток и накрая Къщата в гората се изпълнила от ароматите на Ориента. Скоро новината за прекрасните неща се прочула навред в Европа. Години след това, когато внучетата на принцесата играели с красивите играчки от земите на Фуджи, това не било просто първата, но и най-ценната колекция в цяла Европа.

През това време Они изпадал от една беда в друга в чуждата земя. Втурвали се мъже да го гонят с пики, но поне това бил виждал у дома и не се уплашил. Той можел с лекота да надбяга, надскача или да се изкатери по-сръчно от всеки земен мъж. Жената на стопанина почти припаднала, когато видяла Они да се втурва първо в стаята ѝ, а после в отвореното чекмедже на скрина. Но като се наврял, шишето соев сос, което стискал с трипръстата си лапа, се разляло вътре. Черният като катран сос попил във всичките прекрасни колосани дантели, яки и нощни шапки. Всичко вътре – до скоро бяло като сняг, било унищожено.

– Гръм и мълния! – викнала жената. – Там бяха най-хубавите шапки, които струваха цели двайсет гулдена и сега са съсипани съвсем.“ – И след това тя смело хукнала да грабне метлата с дълга дръжка.

Они мернал нещо, което взел за дупка в стената и се шмугнал вътре. Като видял нагоре синьото небе, започнал да се катери бясно. Но в Япония комини няма и затова не знаел какво било това. Саждите го заслепили и задавили, та затова се смъкнал наобратно, но жената едва не му строшила главата като замахнала с кухненската си метла. Тя мислела, че това е пощръкляла коза и се бори срещу нея. Они се втурнал към мазето и тя в мига затръшнала вратата.

Час по-късно мъжът ѝ се прибрал и като разбрал какво се случило извадил пушката. После заедно с ратая приближили към мазето, единият трябвало да отвори вратата, а другият щял да стреля. Мислели, че вътре ги очаква някакво чудовище.

Но не! Всички тези преживелици само в продължение на час и купища невиждани неща, включително комини, придошли съвсем на горкото, потънало в самота и мъка за дома си Они. То лежало мъртво на земята, затиснало нослето си със своите три пръста. Мирисът на тези пити сирене, киселото зеле, джин, ликьор и краве мляко, обърнали на Они и стомаха и главата. От самата гледка на всичките неща той много се изплашил, разтреперил и припаднал задушен от миризмите, и това го довършило.

Свикал се селският съвет да реши какво да правят. Мъдрите мъже събрали очевидци, провели разследване с кръстосан разпит и проучили това странно същество. После те присъдили, че това не може да е нещо друго освен Херсен Шим, т.е. привидение. Имали пред вид, че такова животно няма и не съществува на земята.

Но един човек от Делфт, който бил грънчар поискал тялото на Они. Използвал го за модел на новата си горгола, или улук за покрива на църквите. Издялани от камъки, или изпечени от червена глина – горголите от новият вид чудовище станали много популярени. Грънчарят скоро натрупал състояние, като продвал модела си на архитекти и каменари.

Горголи на катедрала, класически графики

В земите на Холандия, където все се случват неща по-чудни дори от тези във вълшебните земи, станало така, че от истинското Они произлезли хиляди, изпечени от глина или издялани от камък чудновати същества, които и до днес стоят накацали по покривите на църкви и дворци. А в далечна Япония роднините на Они все още си живеят и правят своите шеги.

КРЕДИТ: The Oni on his travel (1919), Thomas Y. Crowell Co., превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Корица: японско народно изкуство Отсу-е, период Едо (1603-1868)

Всичкитворби