Тужин Дъгата и непослушните момчета

Далеч на изток, в дълбокото синьо море, живее гигантски змей на име Тужин. Неговите люспи проблясват в многоцветни искри. Появи ли се дъга на небето – това е извитият гръб на Тужин, а слънцето отразява шарките по люспите му.

Преди много години едно аборигенско племе се настанило в близост до морския бряг. Рано сутринта на следващия ден всички тръгнали на лов и риболов. Възрастните оставили две малки момчета да пазят бивака.
– Няма да скитате в гората, защото дивите зверове ще ви изядат. Няма да ходите и на морския бряг, защото там змеят Тужин дебне за малки деца, които скитат сами.
Това бил съветът на възрастните към момчетата на тръгване.

Когато мъжете заминали, децата поиграли наоколо, но скоро тези игри им омръзнали. Денят бил много горещ, а в далечината се чувал приглушеният шум на прибоя. Те искали да идат на плажа, но се боели да изкажат желанието си на глас. Най-сетне по-голямото момче рекло:
– Днес слънцето пече ужасно, ала бризът донася свежия дъх на морето. Да идем на плажа. Ще се върнем преди да падне нощта. Никой няма да разбере.
Другото момче се поколебало притеснено, но накрая и то се престрашило. Двамата заедно, ръка за ръка, тръгнали през пустошта.

Повървели и скоро излезли на открито. Пред изумения им поглед се открила чудна гледка. Плажът се простирал като златна лента и се губел в неясната далечина. Хладните изумрудени вълни приближавали лениво като гигантски хребети и се разстилали в блестяща бяла пяна по нажежения плаж, който бил обточен с надвиснали палми. Песента на морето се надигала с дълбоко шумно бумтене и постепенно замирала в тихо, нежно шептене. Смаяли се момчетата от чудната хубост на това зрелище. През живота си не били виждали такава необятна водна шир, искряща на слънцето също като синьото небе. По набраздената повърхност на морето сенките на облаците се носели като корабни платна.

Тужин, огромният змей, забелязал отдалеч, че момчетата пристигат. Докато играели сами на брега, той заплувал бързо и тихо към тях и ги сграбчил.

Когато хората се прибрали вечерта, разбрали, че децата ги няма. Цяла нощ претърсвали гората, а по изгрев слънце излезли на плажа. Далеч от брега те видели две черни скали, издигнати в морето. Тогава разбрали, че Тужин е отвлякъл момчетата и ги е превърнал в скали. Хората поели назад към бивака с натежали сърца, а мислите им били пропити с тъга.

И до днес двете скали си стоят там, между нос Инскип и нос Двойния остров. А когато се появи дъга на небето, старите хора разказват тази история за двете непослушни момчета и тяхното наказание.