Уилям Е. Грифис е американски писател, автор на повече от петдесет тома в областта на литературата, религията, историята и културата. Издава сборници с приказки от Нидерландия, Белгия, Уелс, Япония, Корея, Китай и Швейцария. Въпреки световното признание за богатата си творческа дейност, произведения на автора едва сега, за пръв път се превеждат на български език.
Грифис е роден на 17 Септември, 1843 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания. Младият Уилям участва в гражданската война на САЩ, а после следва английска и класическа литература в „Rutgers University“, Ню Джърси, където се дипломира през 1869. Пътува из Европа около година, след което завършва семинария. Заминава за Япония, където се посвещава на религиозна и преподавателска дейност и работи там в продължение на четири години.
През 1907 година У.Е.Грифис преустановява активната си проповедническа дейност и се посвещава на писане и преподаване. Книгите му, посветени на Япония и японската култура, се радват на голяма популярност. През 1907 японското правителство му присъжда наградата „Орден на Изгряващото Слънце“, IV-та степен в раздел култура – една от най-значимите награди на страната.
Авторът също е страстен пътешественик. Посещава единадесет пъти Европа, но пътува най-вече в Нидерландия. През 1898 е представен на кралица Вилхемина и е един от само четиримата американци, поканен да членува в „Холандското Литературно Общество“ на Лейден като признание за популяризиране на нидерландската култура, история и традиции. По-късно той е силно привлечен от културното наследство на Белгия и проучва задълбочено влиянието и културния принос на белгийските преселници в Новия Свят.
През 1926 година Япония му присъжда още веднъж наградата „Орден на Изгряващото слънце“, трета степен.
Грифис е основател и член на „Националния Институт за Изкуство и Литература“ (по-късно преименуван на „Американска Академия за Изкуство и Литература“), „Асоциация на историците в Америка“ и „Американски Институт по Навигация“.
Умира в дома си във Флорида на 5-ти февруари 1928 година.