Легенда за дървените обувки

Преди много години – толкова много, че никой не помни вече кога, милиони добри вълшебни същества се спуснали от слънцето надолу към земята. Там се преобразили на корени и на листа и се превърнали в дървета. Израснали най-различни видове и покрили цялата земя с гъста гора.

Дъбът станал най-почитан в земите на Холандия. Той бил любимото дърво на тогавашните хора, защото се хранели с плодовете му. Препичали, варели или смилали на каша жълъдите и после опичали нещо като хляб. С кората на дъба щавели кожи, а от неговата дървесина строели къщи и лодки. Под неговите клони хората оставяли болните си близки с надежда, че духът на дървото ще ги излекува. Под клоните на старите дървета воини се заклевали във вярност, девойки се вричали на своите любими и жените обхващали с ръце ствола на дървото с молба, духът му да ги благослови с хубави деца.

Но най-удивително било, че дървото било лек и за холандската земя. Понякога почвата се разболява от болест, която там хората наричат вал, а ние тука свлачище. Разболее ли се – земята се свлича надолу. Тогава хора, къщи, църкви, обори и добитък – всичко пропада и изчезва завинаги. Истории за мъртви градове и стотици селища, изчезнали за една нощ още се помнят добре. Но дъбовете със своите могъщи корени здраво държели земята.

Хиляди години, хората строели къщите си в горите. Там живеели доволни, а дърветата за тях били свещени. Но после кравите дошли, а овцете и конете се умножили. Затова потрябвали повече земи за паша, ниви и ливади. Посадили ябълки, круши и череши, започнали да отглеждат и пшеница, овес и ръж. После пожелали да имат градини с овошки, зеленчуци и цветя, целите огрени в слънце. Решили да изсекат гората и били така усърдни с брадвите си, че след няколко години, цялата гора изчезнала.

Така новата Нидерландия със своя народ, къщи, диги и щъркели заела мястото на старата Холт Ланд, което преведено на български означава „Гориста Земя“. Но животът на хората бил все още много примитивен – някои връзвали парчета твърда кожа за ходилата си, но повечето вървели боси.

Имало един добър човек – много сръчен дърводелец, който толкова обичал дъбовите дървета, че приел за семейно име думата Ейк, което на холандски означава дъб. Той не можел да прежали изгубената гора. Страхувал се, че скоро няма да остане ни едно дърво в страната. Плашел се, че новата земя, която получили като изтикали с диги океана, може да потъне пак надолу и да иде при рибите. Тогава всички – бебета, майки, мъже, жени и животни биха се удавили. „Народът ни прибърза“, мислел той – „като отскубна тази земя от морето“.

Един ден седял пред къщата си на прага, угнетен от тези мисли. Внезапно видял как Елф и Фея идват право към него. Те се доближили и му казали, че свещеният семеен дъб иска да му каже нещо. После избухнали в смях и избягали нанякъде.

Ван Ейк отишъл под огромното дъбово дърво, което толкова обичал, че не позволил да се сече. Вдигнал очи нагоре и видял как листата на дървото затрептели, а един огромен клон се люшнал покрай него. Тогава до ушите му достигнал този шепот:

– Не тъжи, защото твоите деца и още много поколения напред ще са свидетели на много по-велики неща отколкото ти някога си виждал. Аз и моите другари дъбови дървета ще си заминем, но слънцето ще огрее цялата земя и ще я изсуши, а тя ще ражда все повече храна. Там, където се простират днес зелените полета и в градовете, построени на мястото на старата гора, ние пак ще се завърнем към живот, но под друга форма. Когато най-много имаш нужда, ние ще дарим на теб и твоите деца топлина, уют, огън и богатство. Няма нужда да се плашиш, че земята ще пропадне, защото ние всички заедно ще се изправим на главите си заради вас. Ще пазим домовете ви да не потънат в тинята и хората ще ходят върху нас. Вярвай на думите ми и бъди щастлив. Ще се обърнем с глави надолу заради теб.“
– Не мога да разбера как всички тези неща могат да се случат – промълвил Ван Ейк.
– Не се страхувай, защото ще се сбъдне обещаното.
Листата на дървото зашумели за миг и после всичко стихнало.

Изведнъж човекът пак видял същите вълшебни същества, хванали се за ръце да се задават. Те дошли при него и му казали:
– Ще ти помогнем и ще помолим нашите другари елфи да направят същото. Отрежи днес две еднакви трупчета дърво, всяко дълго по педя и половина. И трябва да са абсолютно сухи. После, преди да идеш да си легнеш, ги остави на кухненската маса.
Като казали това, спогледали се и избухнали в бурен смях, както често правят малките момичета. После пак изчезнали.

Зачудил се Ван Ейк какво ли значи всичко туй, но ги послушал и отишъл под навеса да отреже парчетата дърво. След вечеря, щом жена му вдигнала масата, оставил там двете дървени парчета.

Ван Ейк се събудил сутринта и си припомнил своя сън. Още с нощните си дрехи, хукнал към кухнята. Там на масата лежал чифт сръчно изработени обувки от дърво. Красивите обувки и приятният аромат от сухото дърво много го зарадвали. Погледнал пак и забелязал, че са идеално гладки и отвътре и отвън. Имали токове отдолу, хубаво заострен връх отпред и изглеждали така примамливо, че веднага ги обул. Оказало се, че обувките са му съвсем по мярка.

Ван Ейк направил крачка, но жена му така добре била излъскала пода, че имал чувството, че ходи по леда. Подхлъзнал се и а-ха да падне. Веднага се събул, защото едва не си строшил носа в отсрещната стена. Но щом излязъл вън, пробвал пак и там обувките му се сторили леки, приятни за краката и толкоз лесно се ходело с тях.

Тази нощ на сън бил видял как двама елфи влизат през прозореца на кухнята. Единият бил грозновато и черно джудже, което носело кутия с инструменти. Другият елф бил светлолик и изглежда бил водачът. Джуджето извадило веднага трион, пила и дълъг нож. В началото двамата, като че спорели кой какво ще прави. После се разбрали и тихо се захванали за работа. Джуджето издялало парчетата отвътре и отвън докато се получил чифт обуща, които елфът изгладил фино и полирал. После елфът ги обул на нежните си крачета и се опитал да танцува, но само се поднасял насам-натам по лъскавия под, докато накрая си сплескал носа в стената. Другарчето му дръпнало носа, така че пак да щръкне и всичко станало наред. Потанцували заедно валс с новите обувки, после ги събули, скочили през прозореца и избягали нанякъде.

Щом Ван Ейк обул обувките отвън, разбрал, че на полето, в калта и по влажната земя този вид обувки е точно това, което трябва. Не потъвал в калта и краката му се чувствали удобно, дори след цели часове работа. Те не убивали краката и не пропускали вода както обувките, направени от кожа. Жената и децата на Ван Ейк видели колко е доволен татко и всеки пожелал да има чифт.
– Ще натрупам богатство от това – казал си Ван Ейк. – Веднага ще направя работилница за дървени обувки.

Oтишъл до ковача в селото и го помолил да му изкове такива инструменти, каквито бил видял в съня си, че използват елфът и джуджето. После окачил табела „Дървени обувки“. Започнал да правидървени обувки за едва проходили дечица, за момченца, за момиченца и за всички възрастни, за да ходят лесно по улиците и по полето.

Скоро тези дървени обувки станали толкова модерни. Било прието за възпитано, когато влизаш вкъщи да събуваш дървените си обувки на входната врата. Дори по градовете, дамите обували чехли от дърво, когато се разхождали или работели в градините си.

Заради тези дървени обувки на мода излезли и меки топлички чорапи, изплетени от овча вълна. Скоро хиляди игли за плетене затракали навред. Жените плетели дори пътьом за пазара или когато разменяли клюки на улицата. Скоро във всяко село се появила работилница за дървени обувки.

Една нощ на забогателия повече отколкото някога бил мечтал Ван Ейк му се присънил друг изпълнен с радост сън. На следващия ден усмивката не слязла от лицето му. Всеки, който го срещнел на улицата, го поздравявал с приятелски глас:
– Добро утро, Господин Радост. Как плавахте днес? – което е холандският начин за начало на разговор вместо нашенското „Как си?“. В тяхната пълна с реки и канали страна е обичайно да питаш „Как плава днес?“
В отговор Ван Ейк разказал на всеки своя сън. Ето какъв бил той: Елфът и Феята отново му се явили в съня и започнали да танцуват жизнерадостен и весел танц.
– Какво става сега? – попитал сънуващият с усмивка своите посетители.

Едва задал въпроса си, когато се появило и джудже, цялото омазано със сажди, заради ковашките си занимания. В едната си ръка държало кутия с инструменти, а в другата носело любопитно изглеждаща машинка. Представлявала странен къс желязо, закачен на рамка с въжета, за да може да се дърпа нагоре и да се спуска надолу само с един пръст.
– Какво е това? – попитал Ван Ейк.
– Това е сонда – отговорило джуджето и му показало как се използва.
– Когато утре по улицата те попитат „как е плаването?“, ти се засмей – добавила Феята с усмивка.
– Сега ще можеш да научиш хората как да строят градове, красиви къщи и величествени църкви с кули до небето, подобни на онези в другите страни. Вземи дървета, изрежи им клоните и подостри върха им, обърни ги наобратно и ги забий в земята. Не обеща ли твоят стар семеен дъб, че дърветата ще се обърнат с глави надолу заради вас? Не ти ли каза, че ще вървиш по тях?

Ван Ейк започнал да задава толкова въпроси, че задържал елфите задълго. Добре, че накрая Феята погледнала тревожно през прозореца. Като видели, че всеки миг денят ще се разпука, съществата отлетели, за да не бъдат вкаменени от лъчите на изгряващото слънце.
– Ще натрупам ново състояние от наученото тук – си казал щастливият човек, който всички на другия ден наричали „Господин Радост“.

Ван Ейк построил фабрика за сонди. Изпратил мъже в горите да изберат най-правите и високи дървета и да очистят клоните им. После подострили върховете им и ги забили в дупките, издълбани от сондите много дълбоко в земята. Така от меката и подгизнала земя получили основа, здрава като камък и започнали да строят хиляди къщи. Дори могъщите стени на църквите стояли съвсем здраво. Кулите не трепвали дори при най-силните бури.

Старата Холандия нямала плодородна почва като Франция, нито огромни стада овце, от които да изкарват вълна като в Англия, или армии тъкачи като в белгийските земи. И въпреки това там се издигнали големи градове с прекрасни сгради и крепостни стени. Кулите на църквите се устремили в небесата – високи като тези в другите страни. Върху дърветата от старата гора, забити надълбоко в пясъци и глина, изградили язовири и диги, които пазели земята от морските води.

И така, вместо предишните пет хиляди квадратни километра, царството се разпростряло постепенно през годините до четиридесет хиляди квадратни километра тучни зелени полета, изпълнени с добитък. С новата си красота Нидерландия станала примамлива и за пътешествениците, които и сега пътуват с удоволствие из тази страна на древни обичаи.