Старкад и Бале

Веднъж прочутият герой Старкад, най-великият воин на Севера, оскърбил една принцеса и изпаднал в немилост. За да избегне гнева на краля, нейния баща, той заминал за далечния север и заживял в Тюна. Хората там го нарекли Рьоду Пилт или Червения.

В Балбо, на девет мили оттам, живеел друг велик воин на име Бале, който бил добър приятел на Старкад и негов другар по оръжие.

Рано една сутрин Старкад се качил на най-високия връх в Тюна и се провикнал към Бале:
– Бале от Балбо, стана ли вече?
От девет мили по-нататък Бале отговорил:
– Рьоду Пилт, аз и слънцето ставаме винаги заедно. Ами ти как си?
– Зле! За закуска, обяд и вечеря ям единствено сьомга. Ще ми дадеш ли едно парче месо?
– На драго сърце! – провикнал се Бале и след няколко часа пристигнал в Тюна, нарамил по един елен на всяко рамо.

На следващата сутрин Бале се изправил и се провикнал от планината:
– Хей, Рьоду Пилт, стана ли?
– Аз и слънцето ставаме заедно – отвърнал Старкад, – Ами ти как си?
– Ям само еленско месо за закуска, обяд и вечеря и те моля да ми донесеш една риба.
– Добре – приел Старкад и скоро занесъл на другаря си две бурета сьомга – по едно във всяка ръка.

Цяло лято героите носели един на друг пресен дивеч от гората и морето и опустошили всичко наоколо. Но една вечер, докато двамата слизали към морето, черен облак затъмнил небето. Засвяткало и затрещяло. Двамата забързали, но когато наближили Ватйон, една светкавица паднала върху Старкад. Другарят му го погребал на един хълм, а над тялото му поставил пет канари – две в краката, по една над всяко рамо и една над главата. Гробът на Старкад, дълъг двайсет ела, бил белязан завинаги и до сега всеки може да го види – там до реката.