Рицарите от Oлаберг

Един селянин тръгнал да продава ръж в града. На здрачаване пристанал в Oлаберг и там видял огромно имение.
– Ще опитам да продам зърното тук – рекъл си той – и ще си спестя доста път до града.
Той отишъл до вратата, потропал и тя сама се отворила, а той влязъл вътре.

Озовал се в огромна зала. В средата стояла внушителна маса, а върху нея били наредени дванайсет прекрасни шлема от чисто злато. Наоколо видял дванайсет рицари в бляскави доспехи, потънали в дълбок сън.

Смаян, селянинът дълго съзерцавал тази красота. После се сетил, че няма на кого да продаде своето зърно и продължил да разглежда нататък. Накрая влязъл в огромна конюшня, където дванайсет възхитителни жребеца със златни сбруи и сребърни подкови потропвали нетърпеливо.

Обзет от любопитство, човекът хванал една от юздите, за да разбере от какво е направена. Едва я докоснал, когато могъщ глас се разнесъл:
– Време ли е?
А друг отговорил:
– Не, още не е!

Ужасно изплашен, селянинът си казал, че чул и видял предостатъчно и побързал да се махне оттам. Едва когато излязъл, разбрал, че не бил влязъл в имение, а в планината, където спели дванайсетте рицари. Когато над страната надвисне голяма беда, те се събуждат и помагат на Швеция да победи враговете си.