Много отдавна, в славните дни на добрия крал Артур, живял орач със своята съпруга. Те били ужасно бедни, но въпреки това щели пак да са щастливи, стига да имали дете.
Веднъж те чули за могъществото на великия магьосник Мерлин от свитата на крал Артур и жената убедила съпруга си да иде и да му разкаже за бедата им.
Щом пристигнал в кралския двор, със сълзи на очи човекът помолил Мерлин да ги дари с дете и добавил, че ще е доволен дори да е голямо колкото един палец. Мерлин решил да изпълни молбата.
Колко изумен останал селянинът когато се прибрал – жена му държала в ръцете си син, който по чудо бил не по-голям от палеца на баща си!
Най-сетне родителите били много щастливи.
Кръщенето на дребния малчуган било много тържествено. Кралицата на феите, съпроводена от всички елфи, пристигнала на празненството. Тя целунала малкото дете, дала му името Том Палеца и наредила на придворните си феи да доведат дворцовите шивачи, за да облекат мъничкия ѝ кръщелник.
Шапката му била от красиво дъбово листо, ризката – изтъкана от паяжина, а панталонът и палтенцето – от хвърчилки на магарешки бодил. Чорапките му били от кора на нежна зелена ябълка, тирантите – два тънки косъма от веждите на майка му, а обувките от миша кожа. Щом го пременили, кралицата на феите отново го целунала, и след като му пожелала голям късмет, литнала с всички феи към своя палат.
Том растял и ставал все по-забавен и по-палав, затова майка му се страхувала за него и гледала изобщо да не го изпуска от очи.
Веднъж тя бъркала пудинг, а Том седял на ръба на купата със запалена свещ, за да се вижда по-добре тестото. За беда, жената се обърнала за миг, а Том паднал в купата.
Майка му не го видяла и го объркала в тестото. После изсипала сместа в кърпа и сложила пудинга да се вари в гърнето.
Тестото изпълнило устата на Том и той не могъл да извика, но щом усетил топлината на водата, започнал да блъска и рита така, че пудингът изскочил над водата в гърнето.
Майка му решила, че пудингът е омагьосан и ужасно се изплашила. Измъкнала го от гърнето, изтичала навън и го дала на един калайджия, който минавал по пътя. Той бил много благодарен, че най-сетне ще си хапне вкусна вечеря.
Но радостта му не траяла дълго. Когато се прехвърлял през една ограда, случайно кихнал толкова силно, че Том, който дотогава тихичко седял в пудинга, с всички сили викнал с тънкия си глас.
– Хей, човече!
Това така стреснало калайджията, че метнал пудинга и хукнал с всичка сила. Щом паднал, пудингът се разхвърчал на парчета.
Том се измъкнал, целия омазан в тесто, и хукнал при майка си, която го търсила навсякъде и много се зарадвала като го видяла отново. Изкъпала го в чашка, тестото се отмило, а той останал невредим от това приключение.
След няколко дни Том тръгнал с майка си към полето, където тя щяла да дои крави. Понеже се страхувала да не го издуха вятъра, тя го завързала за стъблото на един магарешки бодил с парче връв.
Докато дояла, една крава се приближила и лапнала бодила заедно с момчето.
Клетият Том никак не харесал огромните ѝ зъби и лудо се развикал:
– Мамо, мамо!
– Ах Томи, къде си, мой мили Томи? – разплакала се майка му и закършила ръце.
– Тук, мамо – викал той, – вътре в устата на червената крава!
И като казал това, той започнал да рита и дращи така, че бедната крава почти полудяла и накрая го изплюла на земята.
Щом майка му го видяла, се втурнала към него, гушнала го и го отвела в безопасност у дома.
Няколко дена след това, баща му го завел да орат нива и му дал камшик, изплетен от ечемичена слама, за да кара с него воловете, но скоро мъничкият Том се изгубил между браздите. Един орел го забелязал, грабнал го и го отнесъл на върха на един хълм, където се издигал замъкът на един великан.
Великанът веднага го напъхал в устата си и тъкмо да го глътне, когато Том надигнал такава олелия, че великанът с радост се отървал от него и го метнал далече в морето.
Но малчуганът не потънал, защото тъкмо докоснал водата и една голяма риба го глътнала.
Скоро след това един рибар я хванал и я занесъл в двора на крал Артур за подарък.
Разрязали рибата и всички онемели, когато видели отвътре да изскача Том.
Веднага го занесли на крал Артур, а той го назначил за придворно джудже.
Кралицата била очарована от дребосъка и го помолила да потанцува на лявата ѝ длан.
Той танцувал толкова добре, че крал Артур го наградил с пръстен, който Том носел около кръста си като колан.
Скоро Том се затъжил за своите родители и помолил краля да му позволи да си иде вкъщи за кратко време. Разрешили му веднага, а кралят му рекъл, че може да вземе толкова пари, колкото може да носи.
Сто пъти трябвало да си почива, но след два дни и две нощи, той най-сетне пристигнал в бащината къща.
Майка му го зърнала, че се завръща и се втурнала към него – радостта в семейството била така голяма. Том изкарал три щастливи дни вкъщи, а после пак се върнал в кралския двор.
Скоро след завръщането си, той разсърдил краля и понеже се боял от кралския гняв, се мушнал в една празна саксия и преседял там доста дълго време. Когато най-сетне се осмелил да надникне, видял една прекрасна едра пеперуда, кацнала близо до него, възседнал я и се понесъл във въздуха. Кралят и всички придворни скочили да го спасяват, но клетият Том паднал от седлото си в една градинска лейка и едва не се удавил.
За късмет детето на градинаря го видяло и извадило от водата. Кралят тъй много се зарадвал, че вместо да го хока, го провъзгласил за рицар.
И така, Том живял дълги години в кралския двор и бил един от любимите рицари на крал Артур.
КРЕДИТ: Тom Тhumb, Robert Southey – The Golden Goose Book – L.Leslie Brooke, 1905, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИИ: L.Leslie Brooke.
