Митове & Легенди

Пауновото перо

Препоръчва се за възраст над 5 год.
3мин
чете се за

Преди много, много години Китай се управлявал от император Чанг Чу Си. Преданието казва, че той бил добър владетел, грижел се за поданицитe си и всички го обичали, но за беда Чанг Чу Си не можел да се смее. Лицето му стояло като вкаменено. Заради това хората тъгували, макар и да живеели добре.

Един богат човек на име Занг Танг от град Нанкинг много обичал императора. Той обявил, че ще даде голяма награда на онзи, който ycпее да разсмее императора.

Придворният лечител Пинг Понг свикал на съвет най-прочутите лечители по земята, за да измислят, как да да разсмеят императора, но дори тези мъдри хора не знаели какво да правят.

Решили, че ако оженят императора, ще се развесели. Намерили най-красивата жена в Китай, направили голяма сватба, но владетелят си оставал все тъй сериозен.

Щом видели, че няма полза от това, поканили в двореца най-прочутите артисти и факири. Всички се надявали със своето изкуство да разсмеят владетеля и да получат обещаната от Занг Танг награда. Но никой не успял. Лицето на императора оставало вкаменено.

Много придворни шутове били изгонени, защото никой не успял да развесели царя. Един от тях бил дебел като буре, когато постъпил на служба в двореца, а си отишъл слаб като метла.

Дошли много разказвачи, които разказвали весели истории от преди две хиляди години и нови, съчинени специално за случая, но и това нямало успех – императорът си оставал сериозен. Изтекли така няколко години.

Веднъж един много беден човек на име Тан Пуа узнал, че императорът е винаги тъжен и че Занг Тан е обещал награда на онзи, който го развесели.

Той решил да разсмее царя и се стегнал за път. Сбогувал се с жената и децата си и взел със себе си едно пауново перо.

Когато стигнал в Пекин и казал защо е дошъл, всички в двореца се изненадали – пред тях стоял прост и дрипав селянин. Но въпреки това, позволили на Тан Пуа да влезе.

Тан Пуа пристъпил смирено пред императора. В ръцете си държал само пауновото перо. Владетелят го погледнал сериозно и презрително.

Тан Пуа вдигнал пауновото перо, бързо се приближил до императора и започнал да го гъделичка по шията. Той гъделичкал небесното величество. И станало чудото! Императорът започнал да се смее. Тан Пуа продължавал да го гъделичка, а императорът все повече и повече се смеел. Смял се, смял, докато се сгърчил от смях и паднал на пода.

Всички царедворци и мандарини стояли отстрани и гледали учудени как простия селяк Тан Пуа разсмива императора. После отишли и му честитили наградата, а Тан Пуа бил смутен и щастлив.

В знак на благодарност, императорът го провъзгласил за мандарин и пръв съветник. Зарадван от голямото отличие, Тан Пуа поставил на шапката си пауновото перо.

Оттогава всички мандарини в Китай започнали да носят паунови пера на шапките си.

КРЕДИТ: Пауново перо, Китайска приказка – в.Славейче, бр.7 1941 РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова, ©prikazki.eu 2021

prikazki.eu