Някога, много отдавна, живели на земята осемдесет и един братя, които били принцове.
Те безкрайно си завиждали един на друг – всеки искал да стане крал, да управлява другите и кралството да му принадлежи.
Освен това, всички искали да се оженят за една и съща жена – Яками, принцесата на Инаба.
След дълги препирни, младежите решили заедно да идат до Инаба и всеки да помоли принцесата да му стане жена.
Макар осемдесет от братята да си завиждали един на друг, те всички мразели осемдесет и първия, който бил много добър по душа и не харесвал вечните им груби крамоли.
Когато тръгнали на път, те го накарали да върви след тях и да носи багажа им, сякаш е слуга, макар да им бил брат и толкова принц, колкото всеки от тях.
Лека-полека осемдесетте принца приближили до нос Кета и там видели един заек – козината му била съвсем проскубана, лежал ужасно болен и нещастен.
Осемдесетте принца го посъветвали:
– Ще ти кажем как да се оправиш. Иди и се изкъпи в морето, после легни на склона на високата планина, за да те изсуши вятъра. Само така козината ти може бързо да порасне.
Горкият заек им повярвал. Изкъпал се в морето и после легнал да се суши. Но щом изсъхнал, от морската вода цялата му кожа се напукала и се нацепила от слънцето и вятъра.
Заболяло го ужасно. Легнал на земята и заплакал, защото бил много по-зле от преди.
Осемдесет и първият брат бил изостанал много след другите, защото носел тежкия багаж.
Когато видял заека, попитал:
– Защо лежиш тук и плачеш?
– Ах, драги момко – рекъл заекът, – поспри малко и ще ти разкажа цялата история.
Бях на остров Оки и исках да дойда тук. Не знаех как, защото не умея да плувам, но измислих хитър план.
Казах на морските крокодили:
– Хайде да преброим колко крокодила плуват в морето и колко зайци подскачат по земята. Нека започнем с крокодилите. Елате и се подредете в редица от този остров до нос Кета, а аз ще стъпя върху всеки и ще ви преброя докато тичам натам. После ще преброя зайците и така ще разберем кои са повече – зайците или крокодилите.
Крокодилите доплуваха и се подредиха в редица, а аз започнах да ги броя, като стъпвах върху всеки от тях. Тъкмо да скоча на брега, когато се изсмях и им викнах: „Вие тъпи крокодили, изобщо не ми пука колко сте на брой. Исках само да ми направите мост, по който да стигна до тук.“
Ах, защо не си мълчах, дорде не стигна в безопасност на земята! Последният крокодил в редицата ме сграбчи и оскуба цялата ми козина.
– И добре те подреди за хитростта ти – добавил осемдесет и първия брат. – Но моля те, продължи своята история.
– Докато лежах тук и плачех – продължил заекът, – осемдесетте принца, които минаха преди теб, ми казаха да се изкъпя в солената вода и да се изсуша на вятъра. Послушах ги, но сега съм десет пъти по-зле от преди и цялото тяло ме боли и смъди.
Тогава осемдесет и първия брат рекъл на заека:
– Бързо иди на реката, която тече наблизо. Измий се в сладката вода, после събери цветен прашец от папура, който расте на брега, разхвърляй го по земята и се отъркаляй целия в него. Кожата ти скоро ще оздравее и ще ти порасне нова козина.
Заекът направил това и сега наистина се излекувал, а козината му станала по-гъста от всякога.
Заекът благодарил на осемдесет и първия брат и на сбогуване му рекъл:
– Онези осемдесет принца, твоите братя, няма да се оженят за принцесата на Инаба. Макар че сега носиш торбата, ти ще получиш и принцесата и цялото кралство.
Така и станало – принцесата не пожелала никой от осемдесетте зли братя, а харесала осемдесет и първият, който бил мил и добър.
После го провъзгласили за крал на страната и двамата изживели щастливо живота си.
КРЕДИТ: The hare of Inaba ser.1, No 10, Tokyo-Japan:T.Hasegawa 1885-1899, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА И ИЛЮСТРАЦИИ: неизвестен автор.
