Митове & Легенди

Царят, царицата и пчеличката

9мин
чете се за

На малката ми дъщеричка Рут.

През един сияен летен ден, когато слънцето силно прежуряло главите на хората, цар Соломон отишъл в любимата си градина да отдъхне на хлад под дебелите сенки. Но и там, където зеленината на дърветата била най-плътна и слънчевите лъчи не прониквали, било невероятно горещо.

Въздухът не трепвал, нямало ни полъх да разведри лицето на великия владетел. Той се отпуснал върху гъстата трева и се загледал през листака към синьото небе.
„Изтощи ме тази жега“, си помислил царят и само след минута потънал в дълбок сън.

Нищо не помръдвало в прекрасната градина, чували се само звуци от колибри, пърхане на пеперуди, които изглеждали по-хубави от всякога на слънчевата светлина и жужене на пчели. Но скоро и тези звуци замрели, защото жарките слънчеви лъчи печели все повече и повече.

Пейзаж с лъв и лъвица, фрагмент, Анри Русо (1844 – 1910)

Една единствена мъничка пчела останала да хвърка из градината. Неуморно кацала от цвят на цвят, посръбвала нектар, но най-сетне и тя била сразена от горещината.
– Ах, ах! Чудя се какво ми става, – зажужала тя. – За пръв път излизам от кошера и се чувствам толкова изморена. Само дано не припадна.

Пчеличката, много замаяна, кръжала наоколо, но скоро така отмаляла, че тупнала право върху носа на цар Соломон. Царят се събудил на мига и стреснато скочил, а пчеличката така се уплашила, че литнала право към кошера.

Цар Соломон се надигнал да види какво го събудило толкова грубо. Усетил странна болка на върха на носа си. Потъркал мястото, но болката се усилила.

Царските слугите дотичали и попитали какво е станало.
– Май ме ухапа пчела по носа, – рекъл ядосано царят. – Незабавно повикайте великия лечител и аптекар. Не мога да седя с цицина на носа. Утре пристига Савската царица и не желая да ме гледа с подпухнал нос, стегнат в бинт.

Великият лечител дотичал с многобройните си асистенти. Всеки носел кутия с мехлем, бинт или нещо друго в случай, че потрябва. Носът на царя, и особено неговият връх бил щателно прегледан с микроскоп.
– Няма почти нищо, – отвърнал великият лечител успокоително. – Това е лекичко убождане от много мъничка пчела, която дори не е оставила жилото си в раната. До час-два ще се оправи, а утре Савската царица нищо няма да забележи.
– Но сега ми пари, – казал цар Соломон. – Много съм ядосан на тази малка пчела. Как смее да жили мен, цар Соломон, владетелят на всичко живо на земята, въздуха и водата. Не знае ли, че аз съм нейният велик владетел, когото е длъжна да уважава и почита?

Болката бързо отминала, но Негово Величество не харесвал миризмата на мазния мехлем, който бил сложен на носа му, и наредил пчелата да бъде призована пред него в съда.
– Веднага арестувайте непокорната малка пчела, – заповядал той, – и я доведете при мен, за да чуя какво ще каже.
– Но яз не я познавам, – отвърнал великият съветник, към когото била отправена заповедта.
– Тогава призовете царицата на пчелите да се яви при мен до час и наредете да ми доведе виновницата, – отвърнал владетелят. – Кажете ѝ, че ще държа всички пчели отговорни, докато дръзката малка нахалница не се изправи пред мен.

Една пеперуда от свитата на царя занесла заповедта до пчелния кошер. От притеснение пчелите така забръмчали, че накрая пеперудата им казала:
– Спрете да жужите, че ако царят ви чуе, ще стане по-зле.

Царицата на пчелите обещала да изпълни заповедта на цар Соломон и след час се изправила пред великия трон. Бавно и много тържествено тя тръгнала към цар Соломон. Нейният ескорт се състоял от дванадесет пчели, които проправяли пътя ѝ, като вървели на обратно и непрестанно ѝ се кланяли.

Цар Соломон бил заобиколен от царската си свита – всички живи същества, феи, демони, духове, таласъми, животни, птици и буболечки. Всички викнали силно „Ура!“, когато Негово Величество седнал на трона. Лъвовете заревали, змиите засъскали, птиците зачуруликали, феите запели, а демоните започнали да вият. Таласъмите нямали глас и само се хилели зловещо.
– Тишина! – викнал владетелят. – Да се изправи пред мен царицата на пчелите.

Обградена от дванадесетте си пазачки, царицата се доближила с поклон към трона на цар Соломон.
– Аз, Ваша покорна рабиня, царицата на пчелите, – забръмчала тя, – се явявам по ваша заповед, могъщи владетелю, премъдър и велик. Заповядай и ще се подчиня.
– Добре, – отвърнал Соломон. – Доведе ли с теб пчелата виновница, която се осмели да нападне носа ми с жило?
– Тя е малка пчеличка, която днес излезе за първи път от кошера и ми призна всичко. Не е нападнала нарочно Ваше Величество, а случайно, замаяна от голямата жега, и не би трябвало много да ви е наранила, защото жилото ѝ не е останало в раната. Бъдете милостив, велики господарю.
– Не се плаши от моята справедливост, – рекъл царят. – Заповядай на пчелата да се изправи пред мен.

Цялата разтреперана, малката пчеличка се изправила на крака пред трона и се поклонила три пъти на цар Соломон.
– Не знаеш ли, – рекъл царят, – че съм твой цар и господар, който е свещен за всички живи твари?
– Да, милостиви господарю, – бръмнала пчелата. – Твоята рабиня знае това. Стана случайно, защото такава е природата на пчелата, която по закон е длъжна да се подчинява и да вади своето жило, ако е застрашена. Мислех, че съм в опасност, когато паднах.
– И аз реших същото, защото бях под теб, – отвърнал цар Соломон.
– Не ме наказвай, – замолила пчелата. – Аз съм вашата най-дребна и скромна слугиня, но въпреки това може да помогна на Ваше Величество един  ден.

Думите на дребната пчеличка разсмели целия царски двор. Дори таласъмите, които нямали глас, разтегнали уста от ухо до ухо в зловещи усмивки и завъртели очи.
– Тишина! – заповядал царят със суров глас. – Няма нищо смешно в отговора на пчелата. Аз съм напълно удовлетворен. Върви, ти си свободна. Може един ден да имам нужда от теб.

Малката пчела се поклонила три пъти пред царя и отлетяла с щастливо жужене.

На другия ден тя летяла около двореца:
– Искам да видя как пристига Савската царица, – казала тя, – и да съм наблизо, ако потрябвам на Негово Величество.

В целия си блясък прекрасната Савска царица, последвана от стотици прекрасно облечени придворни, пристъпила към цар Соломон. Той седял на трона си, заобиколен от своята свита.

В целия си блясък прекрасната царица пристъпила към цар Соломон.

– Велик и могъщи царю на Израел, – изрекла тя с нисък поклон. – Чух за великата ти мъдрост и бих се радвала да я изпитам. Досега на всеки мой въпрос ти отговаряше без затруднение. Но аз положих клетва да объркам невероятната ти мъдрост с моя женския ум. Приемаш ли предизвикателството ми?
– Прекрасна Савска царице, – отвърнал цар Соломон като се надигнал и се поклонил в отговор на нейната почтителност, – надарена си с толкова ум, колкото и красота, и ако успееш да ме затрудниш, твоята победа ще бъде подобаващо възнаградена. Ще те отрупам с богати подаръци и ще разнеса славата за твоя ум и мъдрост по целия свят.
– Съгласна съм! – отвърнала веднага Савската царица.

Зад Нейно Величество седели две прекрасни момичета. Всяка държала букет цветя в ръцете си. Савската царица взела по един букет във всяка от ръцете си и се обърнала към цар Соломон:
– Отговори ми, най-мъдри царю на земята, кой от тези букети е от истински и кой от изкуствени цветя.
– И двата са красиви, с нежен и омаен аромат, – отвърнал цар Соломон.
– Ах, – отвърнала Савската царица, – но само един от тях има аромат. Кой е той?

Цар Соломон се загледал в цветята. И двата букета изглеждали съвсем еднакви. От мястото, където седял, било невъзможно да намери разлика. Той не отговорил веднага, а свъсил вежди, съвсем озадачен. Свитата му също гледала в почуда. Досега не били виждали царят да се колебае.
– Невъзможно ли е Негово Величество да отговори на въпроса ми? – попитала царицата.
Соломон поклатил глава и се усмихнал.
– Досега загадка не ме е затруднявала, – отвърнал той. – Ще отговоря на Нейно Величество, без никаква грешка.
– И то веднага, – казала Савската царица надменно.
– Така да е, – отвърнал цар Соломон, огледал се наоколо и надигнал вълшебния си скиптър.

В миг чул това, което никой друг не можел да чуе – нежното жужене на малката пчеличка, кацнала до един прозорец на тронната зала.
– Отворете онзи прозорец, – наредил той и го посочил със скиптъра, – и позволете на пчелата да влезе и да изпълни желанието ми.

Прозорецът веднага бил отворен и пчеличката влетяла в тронната зала. Тя полетяла право към Савската царица. Всички придворни вече чували жуженето и с жаден поглед следели нейния полет. Без колебание пчеличката кацнала на букета в лявата ръка на царицата.
– Получи моят отговор, прекрасна царице, – рекъл цар Соломон и се надигнал, – поднесен от най-мъничката ми поданичка. Тя кацна на цветята, които са истински. Букетът в дясната ти ръка е сътворен от човешки ръце.

Целият двор аплодирал мъдростта на царя, който заповядал на пчеличката да го извади от затруднение.
– Ваше Величество наистина е най-мъдрият човек на земята, – рекла царицата.
– Благодаря ти, моя малка приятелко, – рекъл царят на пчеличката, а тя отлетяла с весело жужене.

КРЕДИТ: The King, the Queen, and the Bee – Jewish fairy tales and fables, Aunt Naomi (Gertrude Landa) 1908, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: E.Strellett & J.Marks, ИЛЮСТРАЦИЯ: Посещението на Савската царица при цар Соломон, Sir Edward John Poynter – 1836 – 1919, източник Wikimedia

Всичкитворби