Оригиналното заглавие на приказката е „Gjertrudsfuglen“, или на български „Гертруда-птичката“, което е народното название в Норвегия на черния кълвач (Dryocopus martius).
През отдавна отминалите дни, когато Господ Бог и Свети Петър обикаляли земята, срещнали веднъж една жена, която печала плоски питки лефсе. Тя се казвала Гертруда и носела червена шапка на главата си.
Двамата пътници отдавна вървели и били много гладни. Господ Бог любезно я помолил да им направи една питка и да, тя се съгласила.
Взела мъничко тесто, направила от него топче и после го разточила. Въпреки че тестото било малко, докато се печала, питката станала толкова голяма, че изпълнила тигана. Не, тази питка била твърде голяма и не можела да я даде, но щяла да им направи друга.
Жената взела още по-малко тесто и го разточила, но щом го сложила да се пече, питката отново пораснала, затова отказала и нея да им даде.
Третият път откъснала съвсем малко тесто. Но питката сега изпълнила докрай тигана.
– Ех, нямам питка, която да ви дам – казала Гертруда. – Ще трябва да си идете гладни, защото тези питки станаха твърде големи.
Тогава Господ Бог много се ядосал и рекъл:
– Зле постъпи с нас и за наказание ще се превърнеш в птица. Ще се прехранваш само с храна, скрита под кората на дърветата, а вода ще пиеш единствено, когато вали дъжд.
Едва изрекъл тези думи и Гертруда се превърнала в кълвач, хвръкнала над масата и излетяла през комина. Всеки може да я види и до днес как лети наоколо с червената си шапка, цялата в черно, защото се почернила от саждите в комина. Тя чука с клюн, вади от дърветата храна и чурулика с надежда за дъжд, защото я измъчва непрестанна жажда.
КРЕДИТ: The Gjertrud-bird, Simon Hughes от норвежки език Gjertrudsfuglen Peter Christen Asbjørnsen и Jørgen Moe, Norske Folkeeventyr, 1841, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, ИЛЮСТРАЦИЯ: Theodor Kittelsen
