Митове & Легенди

Мъдростта на Сугуни

4мин
чете се за

Веднъж орелът видял нещо на земята и решил, че е парче месо. Спуснал се надолу, грабнал го и се понесъл в облаците. Там разбрал, че се е заблудил – това бил златен пръстен с рубин. Ядосал се и го пуснал отново на земята.

Пръстенът с рубина паднал близо до къщичката, в която живеела бедния Сугуни и тропнал пред краката на младата жена. Тя го вдигнала, разгледала го и го изтрила в дрехата си.

Привечер глашатаите разгласили, че раджата е изгубил пръстена си с рубин и обещава голяма награда на оня, който го намери.

Щом научила това, Сугуни събрала цялото семейство и им казала:
– Аз намерих пръстена на раджата. Един голям орел го пусна в краката ми. Хайде заедно да идем в двореца. Ще му върна пръстена пред всички и ще му разкажа как съм го намерила. Ако милостивият раджа поиска да ни възнагради и ако попита какво бих искала, ще му кажа.., но ви моля да ми обещаете, че ще се задоволите с онова, което поискам.

Всички в семейството се съгласили и заедно поели към раджата. Върнали пръстена на владетеля и му разказали как бил намерен. Раджата останал поразен от скромността и добрите обноски на хубавата Сугуни. Поискал да узнае какво иска за награда.
– Великодушни господарю! – отговорила Сугуни. – Твоята най-бедна робиня се осмелява да те помоли за един малък дар. Позволи ни в петък през нощта всички светлини и фенери в града да бъдат изгасени. Моля никъде, дори в пресветлия ти дворец, да не свети дори най-слаба светлинка. В замяна на всичко това, позволи най-бедният дом на твоята покорна робиня да бъде осветен, доколкото ни позволят оскъдните ни средства.
– Скромна жено, нека бъде волятат ти! – отговорил раджата. – Следващия петък през нощта, ще стане точно както ти желаеш.

Доволна и радостна, Сугуни тръгнала заедно с близките си към дома. Те били ужасно разочаровани от молбата ѝ.

Щом пристигнали, Сугуни извадила последните си накити, продала ги и с парите купила свещи, за да освети колкото се може повече дома си.

Дошъл и този ден. Сугуни от сутринта нищичко не хапнала. Вечерта повикала мъжа си и неговите двама братя:
– Братя мои, обичам ви като зениците на очите си! – казала им тя. – Приготвила съм всичко необходимо, за да свети къщата ни възможно най-добре. Приготвила съм хиляда свещи, които ще запалим. Но ми трябва вашата помощ. Нека двама от вас стоят на стража цяла нощ на предната врата. Третият да пази задната врата на къщата ни. Ще бдите цяла нощ и не трябва да заспивате. Заклевам ви да бдите зорко. Ако до предната порта дойде млада хубава жена и поиска да влезе, пресечете ѝ пътя и не я пускайте, докато не се закълне, че никога няма да си тръгне от нашия дом! А който застане на стража на задната врата, нека застави всяка жена, която се опита да излезе, да му се закълне, че никога няма да се върне.

На братята всичко това се сторило много странно, но били свикнали да слушат мъдрата Сугини и обещали, че ще сторят всичко, както тя им наредила.

През нощта целият град потънал в непрогледна тъмнина. Заповедта на раджата била изпълнена. Само в дома на Сугуни блестяла красива мека светлина. Тази нощ минавали през града благословените сестри, които раздавали добрини на хората. Те влезли в града и бавно тръгнали по улиците, от къща на къща. Търсели къде могат да се подслонят, но навсякъде било мрак и тъмнина.

Най-после добрите сестри видели осветения дом на Сугуни и тръгнали към него. Но на прага ги пресрещнали братята стражари и им казали:
– Стойте! Които и да сте, закълнете се, че щом влезете, няма никога да излезете от този дом.

Добрите сестри се заклели и влезли вътре.

Чак тогава братята разбрали с кого си имат работа и се поклонили на мъдрата Сугуни. През предната врата на дома им влезли щастието и изобилието.

В същия момент през другата врата, където пазел най-малкия брат, излязла една дребна отвратителна старица, цялата в парцали, която бързала да се отдалечи от къщата.
– Закълни се, че повече няма да се връщаш в този дом! – пресякъл пътя ѝ най-младия брат.
– Заклевам се, заклевам се! – извикала старицата. – Аз съм бедата!… Аз съм немилосърдната и лошата сестра на онези хубавици, които преди малко приютихте в своя дом! Ние не можем да живеем под един и същи покрив. Нека Бог ви благослови!…

Казала тези думи и се стопила във въздуха.

Слънцето изгряло на другия ден и озарило дома на Сугуни със щастие. От тогава хамбарът им е винаги догоре пълен с жито, паниците със мляко, сандъкът им с пари.

Съпругът и братята му винаги почитали мъдрата жена. Сугуни забравила мъката и горчилката на бедността и се радвала на своето щастие.

Оттогава благочестивите индуси не оставят къщите си нощем без светлина, защото щастието отива при светлината и бяга от мрака.

Всичкитворби