Акбар, великият император, се разхождал из царската градина със своя съветник Бирбал. Разговаряли непринудено ту за едно, ту за друго, когато владетелят вметнал:
– Мисля, че народът ме обича.
– Така е, Ваше Величество. Но народът също се страхува от Вас – отвърнал Бирбал.
– Не вярвам – смръщил се Акбар.
– Ще Ви докажа, Джаха-пана – отвърнал Бирбал и разказал на Албар какво е намислил.
На другия ден Акбар обявил, че заминава на опасен лов в джунглата. Заради това поданиците му трябвало да изсипят по чаша мляко в молитва за сполука, в един огромен съд, поставен в средата на царския двор.
На другия ден Акбар научил, че съдът е пълен с мляко, което било разредено с вода. Някои от неговите поданици излели вместо мляко вода, защото решили, че няма как да ги хванат всред множеството.
На другия ден Акбар направил същата обява, но този път добавил, че ще се проверява дали хората изсипват мляко. Вечерта съдът бил препълнен с прясно мляко.
– Не Ви ли казах, Ваше Величество? – попитал Бирбал. Този път хората са сипвали само мляко от страх да не ги хванеш. Народът милее за Вас, но и се страхува, затова днес в съда има само с мляко.
КРЕДИТ: „Fear or love?“, ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022;
