Веднъж, докато почиствал меча си, император Акбар отрязал върха на палеца си. Неговият съветник Бирбал веднага му рекъл да не се тревожи, защото „всяко зло е за добро“. Тези думи толкова ядосали императора, че хвърлил своя съветник в затвора.
За да се разсее от болката и яда, Акбар тръгнал на лов. Но в джунглата го пленили диваци, които решили да го принесат в жертва на кръвожадния си бог. Овързали императора като жертвено агне и го занесли в храма.
Там жрецът внимателно го огледал и обявил, че не е подходящ за жертвоприношение, защото не е съвършен. Липсвала част от тялото му – краят на пръста му бил отрязан. Разочаровани, диваците освободили императора.
Акбар поблагодарил на Бога за раната на палеца си, която спасила живота му и бързо препуснал към затвора, за да освободи съветника си.
– Бирбал, моля да приемеш извиненията ми. Сега разбирам, че Бог ми е изпратил тази рана за добро. Но се чудя – защо Бог ми позволи да те хвърля в затвора? Какво добро донесе яда ми?
Бирбал отговорил:
– Ваше Величество, ако не бях в затвора, със сигурност щяхме да идем заедно в джунглата. Диваците пак щяха да Ви отхвърлят като негоден, но аз щях да се окажа превъзходен за жертвоприношение!
КРЕДИТ: „Akbar’s Thumb“, ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022;
