В един мразовит зимен ден Акбар и Бирбал се разхождали край едно езеро. Акбар поспрял, топнал си пръста във водата и на мига го измъкнал.
– Мисля, че няма човек, който цяла нощ да издържи в тази ледена вода.
– Ваше Величество, струва ми се, че няма да е много трудно да намеря някого – възразил Бирбал.
– Ако някой успее да изкара цяла нощ в тези ледени води, ще му дам за награда хиляда жълтици! – обявил императорът.
Скоро Бирбал намерил някакъв бедняк, който приел да се подложи на изпитанието за обещаната награда. Под бдителния поглед на двама царски пазачи клетият човек прекарал цяла нощ в ледените води на езерото. На сутринта завели човека в двореца да си получи наградата.
Императорът го поздравил за успеха и попитал как е успял да устои на студа, а беднякът отвърнал:
– Господарю, гледах непрестанно в една лампа, която светеше в далечината и така прекарах цялата нощ.
Щом чул това, императорът възкликнал:
– Този човек не заслужава наградата! Той не е устоял сам на студа, ами се е грял на топлината на онази лампа.
При тази присъда клетникът се почувствал смазан и се обърнал към Бирбал за помощ.
На другия ден Бирбал не се явил в царския двор. Акбар отишъл в дома на раджата, за да разбере каква е причината. За свое изумление заварил Бирбал до огъня, а едно гърне висяло закачено до прозореца на тавана. На въпроса какво прави, Бирбал отговорил:
– Готвя кичди, Господарю.
Акбар веднага разбрал какво иска да каже именития му съветник и без повече увъртане дал обещаната награда на бедняка.
Преизпълнени с надеждата, хората да работят много здраво.
КРЕДИТ: „The crows of the kingdom“, ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022;
