Веднъж подарили прекрасен папагал на император Акбар. Владетелят много харесал красивата птицата, защото не само говорела, но умеела и да отговаря на най-разни въпроси. Императорът наредил за папагала да се полагат най-специални грижи и обявил, че ще обеси онзи, който му каже, че е умрял.
Слугите предано се грижели за папагала. Ден и нощ го пазели като очите си. Ала въпреки това един ден папагалът умрял.
Никой нямал куража да каже на императора какво се е случило. След кратък съвет слугите отишли при Бирбал, обяснили каква съдба ги очаква и със сълзи на очи го помолили:
– Ако кажем на императора за смъртта на папагала, всички ни ще обеси. Ако не кажем, ни очаква същата съдба, затова те молим от сърце – помогни ни!
Бирбал помислил малко и изпратил хората да си вършат работата.
На следващия ден той отишъл при императора и казал:
– Алам-пана, Вашият папагал…
– Да, Бирбал, какво му е на моя папагал? – попитал Акбар.
Бирбал отново се препънал:
– Вашият папагал е…
Акбар се притеснил и повторил:
– Кажи ми, Бирбал, какво му е на моя папагал?
Бирбал отново подхванал:
– Вашият папагал…
Акбар повторил с твърд глас:
– Бирбал, питам те какво му е моя папагал? В името на Аллах, кажи нещо!
Бирбал отвърнал:
– Джаха-пана, Вашият папагал не яде и не пие. Дума не продумва и не помръдва криле. Не потрепват очите му, нито…
– Какво!? Да не е умрял? – рязко прекъснал своя съветник Акбар.
– Не аз, Вие го казахте! – живо възкликнал Бирбал.
Императорът най-сетне разбрал защо съветникът така накъсано поднася новината за смъртта на любимия му папагал. Възхитил се на умния подход на Бирбал и никой от слугите не пострадал.
КРЕДИТ: „Akbar’s Parrot“, ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022;
