Митове & Легенди

Горският дух Куламан

6мин
чете се за

Високо се издигат суровите и непристъпни планини на Южна Швеция. В прастари времена там живеел могъщият горски дух Куламан със своите безброй помощници, които изпълнявали всяка негова заповед. Суров, но справедлив бил Куламан – помагал на всички бедни, ощетени и беззащитни хора и наказвал високомерните, надменните и скъперниците.

В полите на планината живеел един селянин. Той бил богат и притежавал много животни и земя. Би трябвало да е щастлив и да помага с удоволствие на другите, но бил вечно недоволен. Струвало му се, че малко има и искал все повече.

Шведите имат обичай на Бъдни вечер да правят елха за бездомните птички. Взимат сноп пшеница със зърната, набучват го на прът и го закрепват на покрива си като дар за птиците. Долитат всички гладни и измръзнали птички, кълват снопа, а зърната се сипят върху главите на хората.

Веднъж жената на богатия селянин рекла:
– Нека да направим елха на птиците. Дай ми сноп жито да ги поканя на празнична вечеря.
Разсърдил се селянинът и замахал недоволно с ръце:
– Я гледай ти какво си намислила! Така ли се пръска цял cноп жито напусто!…
– Погледни колко са бедни съседите, но издигнаха елха на птиците… – не отстъпвала жената.
– Откъде накъде ще ги гледам тях? – пресякъл я той.
В богатата им къща се готвело цяло пиршество, а при техните съседи било съвсем различно. Бедният човек нямал много земя и прибрал малка реколта, но въпреки това отделил зърно за гладните птички.
– Ех, – рекла жената на бедняка, – от толкова зърно щях да изпека една питка, но трябва и птичките да живеят. Дано усетят светлия Божи ден.
– Нищо, нищо, – отвърнал мъжът. – Имаме пари за коледен хляб и парче месо. Изпрати децата в селото да купят.

Зимна нощ в гората, 1853 Vilhelm Kyhn

И ето Инге и Йенс, децата на бедняка, тръгнали с пари в ръце, весели и бодри, макар че вече мръквало и трябвало да пресекат една гъста страшна гора. Те скоро стигнали в селото, като през цялото време разговаряли за веселата вечер, която ще има у тях и как после ще седнат пред огнището и ще слушат разказите на баща им за раждането на Исус Христос.

На връщане те много бързали, защото искали по-скоро да се върнат. Но щом навлезли навътре в гората, насреща им излязъл изнемощял прегърбен старец с дълга бяла брада. Той видял в ръцете им коледния хляб и със сълзи на очи ги замолил:
– Дечица, дайте ми малко хляб. От сутринта троха не съм хапвал.
– Това е нашият коледен хляб, – отвърнал Йенс, – аз и сестричката ми с радост бихме ти го дали, но какво ще кажат мама и татко?… – Но те, струва ми се, няма да се сърдят…
И той разчупил хляба на две и подал половината на стареца.
– Бог да ви благослови! – казал старецът и поел хляба. – Ще се нахраним днес с моята баба. Толкова сме бедни, че нямаме залък да турим в устата си, нито трошици да хвърлим на бедните птици…
– Инге, – обърнал се Йенс към сестра си, – дай му и другата половина за неговата баба. Татко и мама няма да ни се карат.
Инге веднага подала останалата половина на стареца и казала:
– Вземи дядо, този хляб е за твоята баба. У дома ние имаме друг хляб.
– Ох, какво щастие! – извикал старецът. – Нека Бог стократно ви награди за добрината!

Toй изтрил сълзите от очите си, тръгнал полека-лека през гората и скоро се скрил от очите им. А децата весело продължили по пътя.

Започнало да притъмнява. На небето изгрели ясни звездици и в гората станало по-светло.
– Виж, Инге, – рекъл Йенс, – Дядо Господ си запали елхата… затова стана тъй светло на земята.
– Да, да !- отговорила Инге. – Ах, по-скоро да стигнем у дома … Колко весело ще бъде! Нищо, че няма да занесем коледен хляб, нали имаме месо?…

Още не изрекла тези думи и измежду дърветата насреща им излязла бедно облечена жена, приближила и рекла:
– Ах, деца! Дайте ми нещичко!… Детето ми лежи болно и гладно у дома!… Ако имах малко месо да му сваря супа, ще оздравее и отново ще се смее.
– Какво ще кажеш, Инге? – обърнал се Йенс към ceстра си, – да дадем ли нашето месо? Ние, слава богу, сме сити, а мама и татко няма да се сърдят… Ще се зарадват като научат какво сме направили.
– Лельо, вземи това месо, – казала Инге, като подала кошницата на жената. – И без него ние сме добре. Ние сме сити…
– Ах, мили! Ах, хубави деца! – изхлипала жената… Какви добри родители имате, щом са ви научили на съчувствие!… Нека Бог ви благослови!…

Тя си тръгнала по пътя, а децата забързали към къщи. Струвало им се, че носят нещо много скъпо и хубаво. Втурнали се толкава радостно и весело у дома, че майка им много се учудила.
– Не донесохме ни хляб, ни месо, – казали децата. – Дадохме ги на по-бедните от нас…
– Ако с това сте ощастливили някои бедни семейства, – отвърнал бащата, – сте сторили по-добре, отколкото да ги бяхме изяли сами. Пак ще се веселим на Бъдни вечер. Майка ви е приготвила нещичко и ще похапнем сега. Разкажете на кого дадохте храната?

Децата заразказвали едно през друго за срещите си в гората. Бузките им поруменели, а очите – заблестели от вълнение.

В това време майката наредила трапезата и цялото семейство седнало да вечеря. На масата бил сложен само сутрешния хляб и по чаша мляко за всеки.

Но станало истинско чудо!

Вместо да намалява, хлябът ставал все повече, а млякото в чашите не свършвало, макар че всички пили до насита. Ала още повече се изумили, когато майката извадила парче месо да го раздели на всички. И парчето не свършвало, колкото и да режела майката…
– Виждам Божията благословия, която децата донесоха вкъщи, – казал бащата. – Чак сега разбирам кого сте срещали в гората. Това е бил добрият горски дух Куламан, който помага на бедните и съчувства на хорската мъка… През коледната нощ той и неговите верни помощници бродят по земята и помагат на изпадналите в нужда…

Бащата излязъл прав. След Коледа във всичко, което вършело семейството, личала Божията благословия. Малката им нива станала невиждано плодородна, на ливадите им пораснала висока и сочна трева. Скоро семейството се сдобило с две крави и кон, което било голяма подкрепа за тях.

А богатият скъперник, който мислел колко повече да изяде на Бъдни вечер, се разболял и дълго останал на легло. Стопанството му останало без надзор и постепенно западнало.

Месец след месец той обеднявал. И ето, че настанало време в дома му да няма дори залък хляб и той тръгнал да проси милостиня, каквато никога през живота си не бил давал на бедните.

КРЕДИТ: „Горският дух – Дядо Куламан“, шведска народна легенда, превод Михаил. Д. Николов (гл.редактор на Пчелица) – сп.„Пчелица“, бр.16, 1919, издание на книжарница Образование, Варна; РЕДАКЦИЯ: ©prikazki.eu;; КОРИЦА: фолклорен мотив;

Подобни приказки