Вълшебни приказки

Младата госпожица от Хелеруп

Препоръчва се за възраст над 5 год.
3мин
чете се за

Много отдавна в имението Хелеруп живеел знатен благородник, който имал дъщеря, надарена с хубост, ум и доброта. Една нощ тя се събудила и загледала как лунните лъчи танцуват из стаята. Внезапно вратата се отворила и едно джудже, облечено в сива дрешка и червена шапка, пристъпило безшумно към леглото.

„Не се плашете, мила госпожице!“

– Не се плашете, нежна госпожице! – казало то и я погледнало приятелски. – Дойдох да Ви помоля за една услуга.
– Ще се радвам да помогна, ако мога, – отвърнала младата дама, която вече се отърсвала от първоначалната уплаха.
– Ах, изобщо няма да е трудно! – отвърнал малкият вълшебник. – От много години живеем с моята съпруга под пода на кухнята, точно под резервоара за вода. Бъчвата е остаряла, тече и постоянно капе у дома. А и Вашата слугиня разлива по пода вода, която се просмуква надолу и също ни капе – у нас никога не е сухо.
– Ще оправим това още утре сутринта, – обещала младата дама и джуджето с елегантен поклон изчезнало така безшумно, както и дошло.

На следващия ден по молба на момичето бъчвата била преместена и скоро благодарността на вълшебните съседи се усетила. Никога повече чаши и чинии не се чупели. А когато се налагало слугите да свършат нещо много рано сутринта, вече никога не се успивали.

След известно време джуджето пак се появило до леглото на момичето.
– Имам още една молба, която, предполагам в добрината си, няма да откажете.
– Каква? – попитала младата госпожица.
– Да почетете мен и дома ми. Тази вечер е кръщенето на новородената ми дъщеря и Ви каня за кръстница.

Младата дама станала, облякла се и последвала своя водач през многобройни коридори и стаи, които изобщо не подозирала, че съществуват, докато най-сетне пристигнали в кухнята. Там чакали гостите и свещеник, който кръстил детето по Християнски обичай.

Когато станало време младата дама да си тръгва, вълшебникът пожелал да ѝ даде нещо за спомен от тържеството. Това, което получила, приличало на най-обикновена издялкана пръчка. После, пак през лъкатушещите коридори, девойката била отведена до нейната стая. На сбогуване джуджето ѝ казало:
– Ако се срещнем отново, което е много вероятно, запомнете – никога да не се смете на мен или някой от нас. Ние ценим скромността и добротата Ви, но ако ни се смеете, повече няма да се видим. – И след тези думи напуснал стаята.

След като си тръгнал, младата дама хвърлила пръчката в огъня и легнала да спи. На следващата сутрин, когато слугинята се заловила да разпали огъня, намерила в пепелта прекрасни златни украшения с невиждано умела изработка.

Изтекли няколко години и дошло време младата госпожица да жени. Започнали големи приготовления, за да отпразнуват бляскаво и великолепно сватбения ден.

Седмици наред в кухнята и булчинската стая царяла непрестанна суетня. Денем под пода на кухнята било тихо, ала нощем, ако някой спи леко, можел да чуе същия шум както през деня.

Най-сетне сватбеният ден настъпил. Булката, украсена с лавров венец и корона на главата си, била въведена в салона при гостите. По време на церемонията тя забелязала в ъгъла до камината джуджетата, които също празнували сватба. Един от вълшебниците бил младоженецът, а булката – нейната кръщелница. Тържеството на джуджетата по всичко приличало на това в салона.

Никой от гостите на младата дама не виждал какво става наоколо, но всички забелязали, че булката не може да откъсне очи от камината. Малко по-късно, когато тя отново погледнала натам, видяла как един от вълшебниците, който сервирал, се спънал и паднал върху разпалките. Съвсем забравила за предупреждението, младата дама избухнала в бурен смях и в миг всичко изчезнало.

От този ден нататък никой в Хелеруп не видял повече джуджета.

КРЕДИТ: The young lady of Hellerup, Swedish fairy tales от Herman Hofberg (1823-1883), Myers, W. H. ИЛЮСТРАЦИИ: неизв.; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2021;

prikazki.eu