Петел, мелничка и гнездо стършели

Имало едно време един селянин, който тръгнал да продава прасето си. Повървял малко и срещнал някакъв човек, който го попитал накъде се е запътил.
– Ще продавам прасето – отвърнал селянинът, – но се чудя как ще се оправя.
– Върви при дявола, той ще те оправи.
И така, селянинът продължил натам по пътя.

Наближил дома на дявола и отпред видял друг човек, който цепел дърва. Селянинът приближил и попитал дали дяволът ще купи прасето му.
– Ще ида да питам – отвърнал човекът, – ако цепиш дървата вместо мен, докато ме няма.
– Добре, с радост ще се заема – отвърнал селянинът, грабнал брадвата, застанал до купчината дърва и започнал да сече. Работел и работел чак до вечерта, ала човекът, който влязъл в къщата, никакъв го нямало.

Накрая по пътя се задал друг човек и селянинът го попитал дали е съгласен да цепи вместо него, защото било невъзможно да остави брадвата, освен ако някой не го замести в работата. Човекът хванал брадвата и започнал да сече, а селянинът влязъл в къщата на дявола и попитал дали някой иска да купи прасето.

В миг се събрала огромна тълпа – цял панаир от купувачи. Тогава селянинът извикал:
– Който плати най-много, прасето е негово.
Купувачите лудо наддавали един през друг и достигнали цената на цяло стадо прасета. Накрая дошъл един знатен господин, който прошепнал на селянина, че ако тръгне с него, ще получи колкото иска пари и той се съгласил.

Стигнали до дома на господина, селянинът дал прасето и в отплата получил петел, който снасял сребърни монети толкова, колкото поискаш. Селянинът си тръгнал предоволен от сделката.

По обратния път той спрял да пренощува в една гостилница, където гостилничарка била една стара жена. Селянинът бил толкова щастлив с вълшебния петел, че се похвалил на старицата и ѝ показал как петелът снася сребърни пари.

През нощта, когато селянинът дълбоко заспал, тя влязла в стаята му, взела вълшебния петел и на негово място оставила друг.

Веднага щом се събудил, селянинът викнал на петела:
– Петльо, бързо снеси! Снеси ми сребърна паричка, петльо!
Ала петелът само отговарял:
– Кукуригу! Кукуригу! Кукуригу!

Разгневил се селянинът и хукнал обратно към дома на дявола, оплакал се от петела и казал, че нищо не струва. Там добре го посрещнали и знатният господин му дал една мелничка. Викнеш ли ѝ „Мелничке, мели!“ няма да спре, докато не ѝ кажеш „Мелничке, спри!“, при това мелела такова брашно, каквото пожелаеш.

Селянинът поел към дома си и се отбил в гостилницата, където преспал предната нощ. Влязъл вътре и решил отново да преспи там. Бил толкова радостен с новата мелничка, че не могъл да си удържи езика зад зъбите. Похвалил се на старицата каква мелничка има и после ѝ показал как работи. Ала през нощта, докато спял, старата гостилничарка влязла, откраднала вълшебната мелничка и на нейно място оставила друга.

Когато селянинът се събудил, нямал търпение да провери как мели мелничката, но ето какво станало.
– Мелничке, мели! – викал той, ала тя останала неподвижна. Тогава казал:
– Миличка мелничке, мели пшенично брашно! – но и този път полза нямало.
– Мели ръжено брашно! – извикал той, но пак нищо не станало.
– Добре, смели ми поне брашно от грах! – ала мелничката сякаш била глуха, стояла все едно никога не била мелила.

Ядосан, селянинът за трети път поел към дома на дявола. Изправил се пред знатния господин, който купил прасето, и се оплакал, че мелничката не работи.
– Не тъжи за това – отвърнал господинът и му дал едно огромно гнездо, пълно със стършели, които излитали от гнездото и жилели всеки, който им кажеш, докато не им наредиш „Спри!“.

Селянинът пак отседнал при старата гостилничарка и се похвалил, че има гнездо стършели, които се подчиняват на заповедите му.
– Мили Боже! Ами че това е чудо, дето трябва да се види!
– Не бери грижа, ей сега ще го видиш! – отвърнал селянинът и силно се провикнал – Излезте, излезте стършели мои и нажилете старата ханджийка!
В миг целият рояк нападнал старицата и тя се разкрещяла жаловито. Започнала да моли селянинът да ги спре и казала, че ще върне и петела и мелничката, които откраднала.

Селянинът си прибрал вълшебните предмети и заповядал на стършелите да оставят старицата и да се прибират в гнездото.

После се върнал у дома с петела, мелничката и стършелите, забогатял и до края на живота си бил много щастлив. Та той обичал често да повтаря:
– В дома на дявола става голям пазар, на който се събират цели тълпи хора, но е най-добре да се спазариш със знатния и щедър господин.