Вълшебни приказки

Момчето, което не се страхувало от нищо

Препоръчва се за възраст над 5 год.
11мин
чете се за

Живял някога един беден изполичар, който имал девет весели дечица и една единствена крава. Сигурно вече сте се досетили, че това семейство не живеело в излишество, но кравата им Лили била истинска благословия. Давала толкова мляко, колкото цялото стадо в богатото имение и стигало за многото деца в семейството. Лили била голяма, красива и толкова умна, че разбирала всичко, което децата ѝ говорели.

Думите на този свят не стигат да се опише колко всеотдайни грижи полагали децата за любимата си крава. Лили растяла като муха в буркан със сладко, макар и да живеела в дома на изполичар. През лятото ѝ позволявали да пасе на огромното пасище на богатото имение и каквато умница била, всяка вечер се връщала вкъщи сама.

Но ето че един ден се случило немислимото – Лили не се прибрала у дома. Половината нощ бащата обикалял да я търси, но се върнал изтощен и сам. На следващия ден, щом пукнала зората бащата, майката и по-големите деца тръгнали отново да я търсят. Внимателно пребродили цялото пасище, без да я намерят. Най-сетне, в най-отдалечния край, те забелязали стъпки от Лили, оставени в калната почва. А точно до тях видели други следи на някой с огромни, тромави ходила.

Ужас обхванал бащата, защото веднага разбрал чии са следите – това бил огромният трол от гората Хулта, който живеел в една планинска пещера. Троловете добре знаели, че Лили е най-добрата крава на света и не било много трудно да се досети къде е Лили сега.

Представете си само мъката и страха, които внезапно се стоварили върху бедните хора. Децата заплакали, а майката и бащата не можели дума да промълвят, сковани от страх заради бъдещето, което ги очаква. Немислимо било дори да опитат да върнат кравата, защото досега нямало никой, който да стигне до пещерите на троловете и да се върне жив, за да разкаже преживелиците си.

При това не само троловете дебнели в безкрайната безлюдна гора. Там живеели още три същества, също толкова зли и опасни – горската вещица, или Зеленокосата, както я наричали хората, дивото куче – пазачът на гората Хулта и мечокът Нале, рунтавия цар на гората.

Едно от децата било дребно момченце с розови бузки, което се казвало Нисе. Той не бил като всички останали, защото не се страхувал от нищо, защото притежавал най-доброто сърце на света. Бил тъй мил към всяка живинка, че и най-свирепите същества не смеели да го нападнат. Затова не се плашел от вълци, мечки, вещици и тролове. Не се плашел дори от страховитата гора Хулта.

Когато Нисе научил, че кравата Лили е отвлечена от тролове, решил веднага да иде при тях и да я поиска обратно. Родителите му позволили, защото добре знаели, че Нисе е добър с всички и няма защо да се страхува.

С тояга в ръка и няколко сандвича в джоба момчето поело на път и скоро навлязло в гората. Не било лесно да върви през клисури и морени, паднали дървета, потоци и мочури, но Нисе бил дребен, слабичък и пъргав, та се провирал ловко като рибка.

„Вещицата седяла на една скала и решела зелената си коса.“

Скоро срещнал вещицата от гората Хулта. Тя седяла на една скала и решела с гребен зелената си коса, която била толкова дълга, че стигала чак до петите ѝ.
– Какво дириш в гората ми? – извикала тя, когато Нисе понаближил.
– Здравейте, госпожо! Търся нашата крава, която троловете отвлякоха – казал Нисе и продължил пътя си.
– Не, спри за минута! – отново извикала вещицата и скочила от скалата, за да го хване.

Не щеш ли, дългата ѝ коса се заплела в клоните на един кичест смърч, който растял до скалата. Тя увиснала безпомощно надолу, а краката ѝ едва докосвали земята. Макар и да опитвала с всички сили, вещицата не можела да се освободи. Въртяла се, крякала дивашки и едва си поемала дъх. Всеки би се присмял и си казал: „Така ти се пада!“, но Нисе не бил като другите.
– Майчице, не се отчайвай! – казал милостиво. – Аз ще ти помогна! – покачил се на дървото и освободил вещицата от капана.
– Ти наистина си много странен, щом помагаш на врага си – казала вещицата с учудване. – Аз се канех да те изям, а ти ми помогна.
– Майчице, ти си толкова добра! – отвърнал Нисе.
– Никога няма да се спогодиш с хищните зверове в гората, ако не разбираш техния език – продължила вещицата. – Ето, вземи този стрък вълшебна трева. Закичи я зад ухото си и ще започнеш да разбираш всичко, което си приказват животните в гората.
Момчето сторило каквото му било казано, благодарило и продължило пътя си.

„Ето, вземи този стрък вълшебна трева.“

Повървяло малко и срещнало великия пазителят на гората, който подскачал на три крака и виел зловещо.
– Бедното кученце! – възкликнал Нисе доверчиво. – Изглежда си се наранило. Мога ли да ти помогна?
Кучето, което тъкмо се канело да се нахвърли върху детето, останало толкова смаяно от добрината на Нисе, че неволно седнало на задните си крака, съвсем като домашно куче.
– Ти не приличаш на другите хора – казало то.
– Може и така да е – отвърнало момчето. – Разреши ми да ти погледна крака, миличък татко!
Кучето протегнало лапа напред и Нисе видял огромен трън, забит надълбоко. Той извадил тръна, сложил малко влажен мъх на раната и я превързал с дълъг стрък трева.
– Ах, колко добре ми стана! – зарадвало се кучето, защото можело отново да ходи на четирите си крака.
– Аз се канех да ти отхапя ушите, но вече не искам. Накъде си се запътил?
– Отивам в бърлогата на трола да прибера нашата отвлечена крава – отвърнал Нисе.
– Ах! – извикало кучето с кисела гримаса. – Това е сложна задача, защото с тролове не бива да се закачаш. Но ти ме излекува и ще дойда с теб да ти покажа пътя. Може и да ти помогна някак.
Така и станало. Кучето поело напред, момчето го следвало и двамата навлизали все по-дълбоко в гората.

Вървели няколко часа така и срещнали Нале мечока, който обикалял за боровинки.
– От този трябва да бягаш – рекло кучето, – защото няма жал ни към хора, ни към животни!
– На мен ми изглежда толкова мил, макар да е огромен и рунтав – рекло момчето и продължило напред.

Щом мечокът го забелязал, се изправил на задни крака и изревал ужасно.
– Имаш доста мощен глас – рекло момчето и протегнало малките си ръчички да поздрави мечката. – Трябва да станеш солист в певческото дружество.
– Уфф! – отвърнал мечокът и пристъпил напред.
– Да, имаш забележителен глас – продължило момчето. – И колко любезно е от твоя страна да се изправиш и да ме поздравиш с двете си лапи!
Мечокът се канел да излапа момчето, когато зеленокосата вещица се появила внезапно. Тя следвала Нисе от разстояние, за да разбере как ще се оправи в тролксата бърлога.
– Не смей да пипаш момчето – извикала тя, – защото той не е като другите хора!
– Това не ти влиза в работата! – изръмжал още по-страшно мечокът.
Тогава Зеленокосата грабнала един боров пън и го метнала право в раззинатата уста на мечока. Дървото се заклещило между челюстите му. Съвсем неочаквано Нале вече не можел ни да реве, ни да хапе.
– Как не те е срам! – възмутило се момчето. – Това, което стори на стария мечо, е толкова лошо. Той тъй приятелски ме поздрави с двете си лапи. Я чакай, ще опитам да го освободя!

Нисе взел една борова пръчка и започнал да я мушка в устата на Нале, а през това време мечокът седял на задните си лапи и стенел. С връткане и подпъхване момчето най-сетне успяло да отклещи парчето дърво от мечешката уста.
– Много умно го направи – въздъхнал доволно мечокът. – Вижда се, че имаш усет. Канех се на една хапка да те излапам ям, но сега Нале мечокът няма да те докосне, докато си жив. Какво правиш тук в гората?
– Търся нашата крава, която отвлякоха троловете – отвърнал Нисе.
– Е, много си смел, щом си се захванал с тази задача – измърморил мечокът. – Ако се измъкнеш от троловете невредим, ще излезе, че в теб има повече кураж, отколкото някога съм срещал. Ще дойда с теб, за да съм сигурен, а може и да ти помогна някак.

И така, всички продължили заедно. Отпред вървяло кучето, следвало го момчето, а отзад крачел Нале мечокът. Зеленокосата вещица разузнавала напред, за да е сигурна, че всичко ще е наред.

Вече притъмнявало, когато стигнали пред планинската бърлогата на троловете. Отворът на пещерата бил затиснат с огромни скални късове, но имало мъничка дупка, достатъчна да се промуши малко момченце.
– Ето как ще влезеш при тях – казал мечокът. – И запомни, ако някой трол се осмели да те докосне, извикай: „Нале, ела да ми помогнеш!“ и ти обещавам, че добре ще ги подредя.
– Не мисля, че ще има нужда – отвърнало момчето. – Но все пак много ти благодаря.

„Ха, какво имаме тука!“

Нисе смело пропълзял през тесния отвор и влязъл в бърлогата. Там, до огнището, седял планинския трол и гризял една кост. Изглеждал отвратителен и страховит – с огромен нос, ръце, покрити с косми и жълтозелени котешки очи. В ъгъла била завързана кравата Лили и дъвчела остри магарешки бодили, които тролът бил донесъл от гората.
– Ха, какво имаме тука! – провикнал се тролът. С една ръка сграбчил Нисе за кръста и го вдигнал горе на масата. – Ти откъде си?
– Здравейте, добри господине! – казал Нисе любезно. – Аз съм дошъл да прибера нашата крава, която се загуби.
– Ти така мислиш – изсмял се тролът. – Няма да стане, мъниче! И на мен ми трябва мляко, а също и на старата ми госпожа. А от теб ще стане чудесна пържола за вечеря. Веднага щом се върне жена ми, ще те изпържи в тигана.
– О, драги, знам, че се шегуваш – казал Нисе. – Със сигурност не искаш да нараниш едно малко момче, което на никого не е сторило зло.
– Ти да не ми се подиграваш? – прогърмял тролът. – Със сигурност ще те изпържим. Не се ли страхуваш?
– Не, никак – отговорил Нисе с усмивка. – Защото знам, че не може да си толкова лош, колкото се правиш.
– Да му се не види, какви ги говориш! – изръмжал учудено тролът. – Жено, идвай бързо и слагай тигана!

Старицата трол се втурнала вътре и започнала да подклажда огъня.
– Колко мило от твоя страна да сготвиш топла вечеря за съпруга си – казал жизнерадостно Нисе. – Дойде време аз да си тръгвам с кравата.
Дори не довършил, когато тролът го сграбчил с ръка и го метнал в гърнето.

Вярно е, че любезността, съчувствието и щедростта обезоръжават повечето живи същества, но при троловете само груба сила върши работа. В този миг дори и Нисе осъзнал това и се провикнал:
– Нале, ела! Нале, ела!

Трябваше да сте там, за да видите всичко! Огромният мечок така замятал скалите, които запушвали входа, че засвяткали искри във въздуха. После се втурнал навътре, а след него тичали вещицата и кучето. Нале сграбчил трола за врата и го тръшнал здраво на земята. Момчето се освободило и избягало в ъгъла. Кучето така захапало старата тролица, че тя се строполила в коритото с вода. Ах, да бяхте там, за да чуете как изпляска водата по тавана – шляп! А горската вещица хукнала напред и отвързала кравата.

Без да се бави, Нисе се метнал на врата на Лили и се хванал здраво за дългите ѝ рога.
– Благодаря за помощта ви! – извикал той. – Имайте милост към клетите тролове! – После подканил Лили – Хайде да бягаме, милата ми кравичка! Хайде да бягаме!

Най-сетне и Лили разбрала, че е свободна! Щръкнала назад опашка и с момчето на врата хукнала като хала през гората. Няма нужда да ви казвам колко се зарадвало семейството, че момченцето се завърнало живо и здраво и при това с тяхната крава.

А троловете толкова се уплашили от това че Нисе, заради доброто си сърце, спечелил тези могъщи защитници в гората, че повече не посмели дори да припарят до голямото пасище на имението.

КРЕЕДИТ: The Boy Who Was Never Afraid, Alfred Smedberg (1850-1925); ИЛЮСТРАЦИИ: John Bauer; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022;

prikazki.eu