Жътвари

Някога планината в енория Екшарад била населена с тролове и великани, които отдавна са изчезнали. Близо до същата планина живеел един стопанин, който притежавал едно от най-хубавите стопанства в енорията.

Една лятна вечер той обикалял своите ниви, възхищавал се на морето от златни класове и ликувал при мисълта за богатата жътва, която го очаква.
– Господ е благословил моите ниви! – радостно възкликнал той. – Бих дал най-добрата си крава, ако можеше всичко да се ожъне до утре сутринта.

След разходката той се прибрал и легнал да спи. Цяла нощ по полето ечал шум сякаш се жъне, а троловете си подвиквали:
– Дай връзки за снопите и ги връзвай! Остави на стопанина сам да си ги суши.

По изгрев слънце стопанинът скочил на крака и хукнал към полето. Там, за свое огромно изумление, видял, че всичко е ожънато, а снопите, грижливо вързани, лежали на земята. Досетил се, че троловете имат пръст в тази работа и хукнал към обора, ала го намерил празен. Най-добрата му крава я нямало.