Принцесата с непокорните мисли

Трима принцове от три съседни кралства тръгнали заедно да обикалят света. Имената им били Тюргилд, Гюде и Арамунд. Тримата пътували из далечните земи и навред разглеждали много внимателно, защото искали да научат колкото може повече. Накрая пристигнали в едно кралство, по-обширно от всички останали. Докато препускали по главния път, се разминали с един знатен, покрусен от скръб господин, който носел златна корона отпред на седлото си.

Скоро срещнали още един. И той бил разкошно облечен, също толкова тъжен и също със златна корона отпред на седлото. Принцовете продължили нататък и ето, че срещнали трети, четвърти и пети конник – всички потънали в скръб и всички със златни корони.
– Толкова странно! Какво ли се е случило на тези знатни господа? – чудели се Тюргилд, Гюде и Арамунд.

Те продължили да яздят и скоро пристигнали пред голям красив замък. Потропали на портата, защото решили да пренощуват там.
Един сърдит сивобрад портиер отворил вратата:
– Къде са ви короните? – викнал им той. – Не приемаме ухажори без златни корони.
– Значи онези знатни господа с короните са били ухажори!? – възкликнал Гюде.
Човекът поклатил глава:
– Да, отхвърлени ухажори.
– Но ние не сме ухажори! – възкликнал Тюргилд. – Дори не знаехме, че в замъка живее принцеса. Молим само за подслон през нощта.
– Това е друго – отстъпил портиерът и им казал да почакат.

През отворената врата младежите видели, че в тронната зала кралят играе на зарове с дъщеря си. Скоро поканили принцовете да влязат.

Принцеса Аята била толкова красива, че Тюргилд, Гюде и Арамунд веднага се влюбили в нея. Скоро и тримата – един след друг с ръка на сърцето – поискали ръката ѝ. Щом ги изслушала, принцесата свела глава и нейните златни къдрици закрили прекрасното ѝ лице, сякаш се срамувала от нещо.
– Ако сте истински принцове, поднесете златните си корони, за да може тя да ги пробва – заповядал кралят.

Принцовете замълчали и един след друг признали, че не носят златни корони.
– Моля, кажете ни защо са нужни? – попитал Тюргилд срамежливо.
Кралят смаяно ги погледнал:
– Изглежда идвате от много далеч, щом не знаете! – възкликнал той. – Слушайте тогава…

И кралят започнал да разказва историята.

Когато дъщеря ми беше малко момиченце веднъж отиде да бере цветя в гората. Там срещнала Зелената горска вещица, която има дебела и дълга опашка. Това се сторило толкова смешно на Аята, че избухнала в смях. Горската вещица се обърнала ядосано към нея и се провикнала:
– Щом ти се струвам толкова смешна, ще направя и теб за посмешище!

Оттогава нашата принцесата я измъчват толкова непокорни и шантави мисли, че не може да носи с достойнство корона – закрепват я на главата ѝ, но скоро тя се плъзва назад, пада и се пуква. Разбира се, после царедворците започват да се смеят, прикрити зад носните си кърпички, защото все пак тя е принцеса.

Затова разпратих вестоносци из цялото кралство да разгласят, че всеки принц, който иска да се ожени за Аята, трябва да носи корона със себе си. Така проверяваме дали короната ще се задържи на главата ѝ, докато двамата изтанцуват един пълен кръг в тронната зала. Ако короната падне и се спука, кандидатът си я взима и се сбогува. Защото кой би искал кралица, която не може да носи корона?!

Кралят завършил историята си и ги погледнал с тъжни очи.

Тюргилд и Гюде мълчали. Те също не желаели да се женят за принцеса със спукана корона на главата.

Но Арамунд излязъл напред и застанал пред Аята.
– Аз ще се оженя за Вас – заявил без колебание той. – За мен няма значение дали изобщо носите корона.
Принцесата се взряла в него през падналите си къдрици. Изглеждала тъй мила, че Арамунд се влюбил още по-дълбоко в нея. Ала кралят скочил възмутено и възпрял момъка с ръка:
– Не! – провикнал се той. – Дъщеря ми трябва с достойнство да носи своята корона! Дума да не става, някой да ѝ се присмива! По-добре да иде в манастир, отколкото да бъде кралица със спукана корона!

В този миг старата бавачка на принцесата лекичко подръпнала роклята на девойката.
– Какво има? – попитала принцесата и се привела да изслуша жената.
Когато чула нейните думи, Аята се обърнала към принца:
– Бавачката ми каза, че няма смъртен, който да направи такава корона, че да стои мирно на главата ми. Единственото същество, което умее това, е едно от трите джуджета от Западната гора.
– Къде се намира Западна гора? – попитал Арамунд.
Тогава бавачката отвърнала:
– Това е лесно – и малките деца ще ти кажат. Трудно е да се намерят джуджетата. А още по-трудно е да откриеш кой е майсторът ковач от тримата, защото само той може да направи короната.

Принцовете решили да открият майстора ковач. Поклонили се дълбоко на краля и Аята, после се отправили към Западната гора и там обикаляли цели четири дни.

В двореца хората започнали да се чудят дали изобщо ще се върнат. Но на четвъртия ден Тюргилд, Гюде и Арамунд отново потропали на вратата и пожелали да бъдат приети в тронната зала. Там кралят и принцесата играели шах.

Тюргилд и Гюде държали в ръце по една красива златна корона. Но Арамунд бил с празни ръце и в своето смущение се опитвал да застане зад тях. Със сигурност имал сериозно основание – дрехите му изобщо не подхождали за среща с крал. Палтото му било кално и изпокъсано, а ръцете му – надрани с кървави драскотини. Вместо златна корона, носел само един повехнал венец.

Когато придворните дами и господа зърнали изящните златни корони на Гюде и Тюргилд, ахнали от възхищение. Кралят кимнал одобрително. Принцесата нежно се усмихнала, но когато видяла, че Арамунд не носи корона, в миг лицето ѝ помръкнало.

Пръв напред излязъл Тюргилд и започнал да разказва приключенията си.

Щом навлязохме в Западната гора, аз оставих своите приятели и тръгнах надясно. Три дълги дни бродих напразно и търсих джуджета. Не открих нито едно. И ето че сутринта на четвъртия ден, откъм една пещера в планината, дочух как някой кове. Втурнах се натам, избутах входния камък и вътре заварих дългобрадо джудже да кове златна корона.
– Добър ден, стари татко! – извиках. – Ти си майсторът ковач на джуджетата, нали?
То вдигна към мене очи:
– Може да съм аз, може да не съм. Едни приказват едно, други – друго.

Повече нищо не каза и се вглъби в работата. Аз стоях и гледах. Колкото повече гледах, толкова по-сигурен бях, че това е най-здравата и майсторски направена корона на света. Затова предложих да я купя, но джуджето рече „Не!“ Какво друго можех да направя – бях принуден да извадя нож и да го заплаша. Хвърлих му една кесия златни крони на земята и грабнах короната. Ето я сега в ръцете ми!

– Колко смело! – възкликнал кралят. – Нека чуем сега разказа на принц Гюде.

Гюде пристъпил напред и започнал своята история.

Пристигнахме в Западната гора и аз тръгнах наляво. Три дни обикалях и се ослушвах да доловя звуци от коване. На четвъртия ден сутринта дочух равномерно „чук-чук-чук“ откъм малка къщурка с покрив, обрасъл с трева. Отворих вратата и видях едно дългобрадо джудже да кове златна корона.
– Добър ден, стари татко! – провикнах се аз. – Ти ли си майсторът ковач на трите джуджета?
То вдигна глава и отвърна:
– Може да съм аз, може да не съм. Едни приказват едно, други – друго.

Колкото повече гледах короната, толкова по-сигурен бях, че е най-изящната и красива в целия свят. Разбира се, предложих да я купя, но джуджето рече „Не!“

Тогава отрязах катарамата със скъпоценни камъни на колана си и я хвърлих на пода. Джуджето алчно я загледа, а аз издебнах сгоден случай да отмъкна короната. Щом сполучих, хукнах веднага.

Та ето ме сега тук, с това съкровище за принцесата.

– Колко ловко си се справил! – възкликнал кралят. – Сега остава да пробваме короните.

Аята прошепнала на баща си:
– Трябва да изслушаме и принц Арамунд.
– Нека и той ни разкаже своята история, макар че не е от значение, защото не носи корона – отвърнал кралят сърдито.

Поканили Арамунд, който изглеждал нещастен и измъчен, да излезе напред и да разкаже своята история.

Още първия ден, в който започнах да обикалям Западната гора, видях едно джудже в скална пукнатина. Хвърлих му един поглед и продължих нататък, защото си рекох: „Не може толкова лесно да срещна майстора златар.“

На втория ден видях друго джудже, което ковеше в подземната си къща и също го подминах, защото отново си помислих: „Би трябвало да го намеря по-трудно.“

Ден след ден бродих навред. За късмет на четвъртия ден сутринта забелязах следи от стъпки на джудже в калта. Последвах ги и стигнах до една пътечка, която се спускаше право надолу по стръмните брегове на усойно дълбоко дефиле.

„Никак не е лесно да се стигне до тук! Сигурно самият майстор е оставил тези следи!“ – рекох си аз и продължих по тях. На дъното заварих трето джудже. Но то не ковеше корона. Грижеше се за едно растение с изящни листа, което растеше между камъните.

– Добър ден, стари татко – поздравих аз. – Дойдох да те помоля да ми донесеш най-хубавата си корона, защото трябва да я купя!
Джуджето се разсмя:
– Нямам златни корони! – отвърна то.
Тогава докоснах растението, за което джуджето се грижеше. В миг всички птички запяха, бляскав слънчев лъч прокъса злака, а джуджето изчезна, сякаш вдън земя. Оттогава повече не видях ни джуджета, ни корони от злато.

Арамунд завършил своя разказ и сега изглеждал дори по-тъжен от преди.

Кралят нетърпеливо се прокашлял:
– Трябва да пробваме короните, с които разполагаме.
И при тези думи плeснал с ръце. Музикантите започнали да свирят.

Две придворни дами поели от ръцете на Тюргилд короната и с множество фиби и панделки я закрепили за главата на принцесата.

Щом били готови, Тюргилд подал ръка на Аята, но тя го помолила да почака:
– Искам да задам един въпрос на принц Арамунд! – казала тя и се обърнала към покрусения момък. – Принце, кажете защо Вашите дрехите са тъй кални и окъсани?
– Защото слязох до дъното на дефилето да открия най-достойната корона за вас – отвърнал той.
Смълчана и тъжна, Аята се взряла в него.

Но Тюргилд я подканил да започват танца.
– Ако се държите изправена и достолепно, короната ще остане на главата Ви – предупредил я тихичко Тюргилд.

Докато танцували, непокорните мисли започнали да се надигат в ума на Аята. Преди да усети какво става, мислите ѝ хукнали към принц Арамунд, а короната се изсулила на земята. Царедворците започнали да се кискат зад носните си кърпички.

Кралят се надигнал ядосано:
– Това е възмутително! Веднага донесете втората корона!
Принц Гюде излязъл напред и неговата корона била закрепена здраво на главата на Аята.

Тъкмо щели да затанцуват, когато принцесата помолила да почакат минута:
– Искам принц Арамунд да ми отговори на един въпрос!
Тя се обърнала към клетия принц и попитала:
– Кажете ми, защо ръцете Ви са изподрани и кървят?
– Защото цветето растеше в къпинака – отвърнал той.
Аята погледнала с тъга изранените му ръце.

После Гюде я повел да танцуват.
– Моля Ви, мила принцесо – зашепнал Гюде, – стойте изправена, за да станете моя кралица и ще заживеем честито от днес до края на дните си.“

Не могли да обиколят и половината от тронната зала, когато непокорните мисли за принц Арамунд се размърдали в главата на Аята. И тази корона тупнала на пода и се пропукала. Царедворците избухнали в смях.

Кралят тъй се ядосал, че тропнал с крак.
– Принцесо, трябва незабавно да се оттеглите в своите покои! – провикнал се той. – Повече не мога да гледам!
Аята доближила краля и възможно най-мило помолила:
– Скъпи татко, позволете ми преди това да потанцувам с принц Арамунд. Той изглежда толкова нещастен. Бих искала да го зарадвам.
Без значение колко ядосан бил кралят, не можал да откаже молбата на Аята.

И така, принцесата пристъпил към Арамунд, направила дълбок реверанс и го поканила на танц.
– Сложете това вместо корона – прошепнал той смутено, като ѝ подал увехналия венец.

Принцеса Аята и принц Арамунд затанцували изящно. Направили пълен кръга на тронната зала, а щом приближили вратата, тя сама се отворила и те затанцували надолу по стълбите, пресекли царския двор и влезли в гората.

И там ги заварили кралят, принцовете и придворните – да седят, хванати ръка за ръка. Внезапно една от придворните дами плеснала с ръце и възкликнала:
– Вижте, вижте! Принцесата носи корона!
– Да, наистина е така! – очарован извикал и кралят.

Смаяна, Аята вдигнала ръце и свалила короната. Но тя не била златна, а прекрасна корона от изящни зелени клонки, обсипани с бели, проблясващи като звездици цветя. На главата на принцесата увехналият венец бил разцъфнал в прекрасна зелена корона.

Принцесата отново я поставила на главата си. Короната седяла мирно, без да има нужда от фиби и панделки.

Принц Арамунд целунал Аята, защото единствен той успял да открие корона, която ѝ приляга.

Скоро вдигнали толкова разкошна сватба, колкото дотогава не е имало. Всеки бил съгласен, че зелената корона на Аята е по-прекрасна от всякакво злато. А най-хубаво от всичко било, че тази вълшебна корона никога не увяхнала, цъфтяла и останала свежа през целия живот на принцесата.